стържеш дълбоко в душата ми, Сърце мое...
като пирон от счупена детска люлка
дали ако сега се полюлея, ще...

дойдох да ти кажа довиждане оттук, любими мой...
вече ще останеш единствено в мен
отдавна исках да напиша последното си писмо към теб,

ще застана още веднъж пред теб, но този път
всячески ще се убедя да повярвам, че си ти...
ще те накарам да затвориш очи и ще ти кажа да не ги отваряш...

Вместо теб рисувам си цветя,
и на тях отдавам нежността си.
Те се хранят с бисерна вода,

като дете съм което строи пясъчни замъци на брега на морето в съня си...
дори си представям как се целувам в тях със своя екзотичен принц
макар щастието ми да е тъжно щастие, защото вече не съм онази

 Идвам само, за да ти благодаря...
да ти благодаря за днес....
Не мога да ти кажа повече в момента...

Разбрах го още в петък мисля, когато отключих това място отново.
Показа ми го толкова еднозначно по толкова много пъти и начини, че дори
аз в своето неверие и критичност към себе си го повярвах.

знаеш ли...
не отидох на последния ден тогава... преди две години,
когато пак бях там. Не отидох на последния ден, защото...

Вчера направих тортата, любов моя...
Бяха големи дилеми! Чудех се коя да избера, защото тази,
която избрах в последствие ме хвърли в едни съмнения... не можех

 
Здравей, Искричке моя...
знаеш ли какво си помислих тия дни...

Здравей, мили мой...
Толкова много те обичам, толкова много, че
само сълзите ми просто текат...

Здравей, Нежност моя...
Единствен мой...
Аз съм сигурно единствената, която забрави рождения ти ден.