Още мъничко, любов моя...
Още само няколко дни....
Нямам търпение да се върна, нямам!!!

в очите ти потъвам и дъно няма...............
като в шоколадов тунел вакуума ме всмуква.................
от усмивката ти съм пияна

обичам те!!!!!!!!!!!!!!!
обичам те! обичам те! обичам те!
Обичам те, Огънче мое!

Здравей, Слънчице мое!
ЩАСТЛИВА СЪМ! МНОГО СЪМ ЩАСТЛИВА!
м-н-о-г-о!!! :) :) :)

ако някога, макар и за малко съм се съмнявала в това,
че в този филм сме аз и ти, то в онази серия, когато му говореше
по телефона и му каза, че тази любов я извисява, че все повече се

... защото ти отваряш душата ми на онова място, където може да обича.
Защото ти си точно такъв, този, който може да я отвори точно там.
защото в теб са всичките неща, от които тя се разлиства точно тач.

 
много ме вдигна, много...............
и така направи живота ми още по-труден, знаеш, нали?

 няма нищо друго и никой друг, Любов моя...
с когото да се чувствам толкова себе си, толкова у дома...
затварям очи, разстварям се в гласа ти, а всеки звук от него съм аз....

 
... и нека всичко тук да ме убива,
докато съм жива, всеки миг, всяка милисекунда,

... знаеш ли, че онзи ден, когато направих така, че да остана само по душа и
естествено те слушах в един момент се видях, че правя същите движения с ръцете
като теб, Сърце мое... Същите!!!! Това усещане, този факт дойде като прозрение

 ако строша нещо с цялата си възможна сила,
ако удрям многократно по нещо-ще намалее ли......?
ако изям строшени стъкла, които да разранят и нарежат

ти си пируета на есенния лист преди да падне...
ти си моментът преди да се слеят устните,
ти си движението на ръка, която рисува думите във въздуха,