Сега не мога да те слушам, докато ти пиша, Сърце мое,
както обикновено правя.
Глупаво, нали? Смешно е какво си причиняват хората понякога.

ти, последен, стигна до онова място в душата ми, където
мога само да плача от любов
там, където не мога да говоря, защото на света още няма

На 28 октомври е. Днес проверих и разбрах.
Тогава те чух за първи път.
Ще ти пиша пак.

 Не съм в състояние да ти пиша повече...
Лягам със слушалките и теб.... пусни пак само бавните песни, докато заспя,
като миналия път. Как знаеше, как? Как ги подреди така само бавните да слушам?!

по челото те милвам
с ръцете си треперещи от студ
две крилца от калинки ти оставям

 
...бях забравила колко те обичам....
но днес след втората чаша вино отново станах смъртна и...

 Тук съм на нашето място. Гласът ти днес само ме усмихва и ме прави есенно щастлива. Ти ме целуна още щом излязох навън!😀 Целувам те и аз и изпращам това докато не съм го затрила като миналия път. Винаги в мислите и в сърцето си ...

Днес ходих там, Сърце мое, миличко мое, Любов моя!
Валеше отново. Но аз имах нужда да дойда при теб.
Сякаш усещам как ме викаш или просто душата ми бленува да дойде