Не ме докосва, не ме докосва нищо, Сърце мое...
Когато не чувам гласа ти всичко пред очите ми
е на косъм да се срине официално.В гърдите ми

колко ми остава още
колко
кажи ми!

Очите ти в очите ми-
Небе в Морето се оглежда.
В ръцете ти, ръцете ми-

- Γεια σου, φίλε, τι νέο υπάρχει;
- Γεια σου, α&delt...

в стомаха ми си...
в сърцето, в ума ми,
в душата ми си, дълбоко в костите ми,

душата ми лети към теб, Обич моя...
чувствам я как излиза. излиза!. излиза, заминава си,
тръгва! устремена единствено към теб, любов моя, сърце мое...

Ти си смисъла на съществуването ми.
Ти си болката от всяка моя поета глътка въздух...
Ти си слънчевият лъч, който се промушва в есенната шума.

ти си моята скала...
мъжествеността ти е така концентрирана,
че ме заставя да се чувствам толкова разлистена...

отделих те дълбоко в мен, Сърце мое...
толкова дълбоко, че поне за мъничко да не болиш
тогава ти ми върна пак усмивката