слушам те и сълзите ми се стичат...
знаеш ли...
все още не съм те пуснала в дълбокото си...
най-голямото ми постижение до днес е да не си
представям нищо с теб... може би само за секунди веднъж-два пъти
и така ме заболя, че не бих повторила повече... адски ме е страх...
инстинкт за самосъхранение, любов моя... ако те пусна дълбоко в себе си,
няма да мога да живея и миг повече...
не те заслужавам....
защото и от теб се опитах да се спася...
отивах доброволно да ме цапат с нищожната надежда да изпитам
някакво друго чувство, освен отчаяната си обич към теб...
вече не те заслужавам
аз съм едно нищожество
психясвам от гласа ти
нищо никога не ме е побърквало така
никога
не мога да живея в този свят повече, не мога!!!!
преструвах се, не видя ли?
какво като съм силна?!
наоколо е пълно само с мишки, не виждаш ли?!
в гърдите ми има три милиона вулкани, които само тежат и не избухват
задушават ме, задушават меееееееееееееееее!!!!!!!!!!!!!!!!
гласът ти...
нямам думи...
в него има смях, и тъга, в него има първична мъжественост, и нежност...
душата ти, Любов моя... душата ти е във всеки звук от музика и твоя глас
изцапах те
мърсих те като поздволих мен да изцапат
искала съм да те забравя...
колко глупаво нали
чак и аз се чудя че съм се надявала на гова
грледах в земята днес навън
не бях с вдигната глава Скъпоценност моя
сълзите ми бяха нищожни
въпреки че плачех с глас
присъдата ми е да обичам все някого, когото го няма
знам
аз не мога, ако го има
вече не мога
от мен остана само това което може да обича мъртъвци
прости ми
няма вече да опитвам
невъзможно е да спра да обичам теб
боли ме
не мога повече
нямам желание да дишам
нищо
в гърдите ми има бетон
всичкооколо мен е мъртво
безлично
всичко ме дразни
не мога никой и нищо да търпя
не намирам смисъл в нищо
защото теб те няма в този свят
ако можех само да си поговоря с майка ти...
колко го искам, божичко, колко.... го искам
дори да не ми даде нищо твое, искам само да й кажа
че те обичам до смърт
няма място за мен никъде
безкрайно тъжно е, когато осъзнаеш какви са хората и света и живота...
какво ми има
защо не можах и азда съм като всички
защо ми е тая душа като само ме борли
защо, Сърце мое
ти плакал ли си от омраза
а?
не съм добре
никак не съм добре