може би първото чувство, което ражда любовта е
възхищението, или не?
може би е това, че само един определен човек
стига до душата ти за миг и нямаш очи за никой друг,
защото той те изпълва с неповторимо щастие...
Щастие, което чувстваш в стомаха си и в гърдите...
изпълва душата ти и можеш само да плачеш от въхищение
правилната любов, истинската е тази, която те кара
да се чувстваш добре, да летиш, да не се страхуваш,
да си спокоен и да не предричаш лоши завършеци...
а, аз летях, Сърце мое..
вчера, летях с разперени ръце
толкова, толкова силна бях!
и толкова... ужасно щастлива!
искам да крещя, да изкрещя, че те обичам
толкова силно, че да ме чуеш... само ти...
ти ме накара да разбера, че досега не съм обичала...
че нито една от предишните ми обичи не е била истинско обичане.
Разликата е, че ти ме изпълваш изцяло отвътре, но ме правиш силна,
а не слаба психарка, че заедно с всичко, което изпитвам към теб
аз съм спокойна, уравновесена и много щастлива
ти извади най-доброто от мен и нищо от лошото ми
напротив, лекуваш го, целуваш раните ми
Сърце мое!
Няма други като твоите бадемчета, очите ти-топли шоколадови и добри
като устните ти мъжки като ноемврийски вятър
всичко обожавам в теб, всичко
гривните допълват страхотно любовта ми към теб
обожавам ги!
не е ли любовта това, което някой те кара да се чувстваш?
не съм се чувствала така никога преди
никой жив не можа да постигне това с мен
илюзия ли си щом вече няколко месеца съм в еуфория
и все още ми действаш като първия път
не, по-силно става
илюзия ли е щом знам, че завинаги ще бъдеш в мен
гласът ти е живот, Живот мой!
От първия звук, който чуя ме изстрелва в небето
и докато преди един глас, който също обичах
ми носеше успокоение в тишината ми и лекуваше нервите ми,
ти наравно с това си моят огън, моят взрив,
моята чувствителност и душата ми, която намира
своя дом само в твоята
само в твоята, Душа моя.
ОБИЧАМ ТЕ!!!!