Ела.
Ела и хвани ръката ми...
Отведи ме оттук.
Прегърни ме.
И сред облаците да летим.
Прегърни ме. Моля те.
Ти си краят.
И начало няма да има.
Никой друг не би могъл да
напише твоята музика...
дори да нямаше този глас,
аз те познах по мелодиите ти...
Никой не би могъл, защото
никой няма твоята душа, никой!
Трябва да го почувстваш, за да
го напишеш. Знам го.
Ако ме оставиш още дълго тук,
ще се превърна в грозно чудовище,
и не знам, дали любовта ми към теб
ще може да предотврати това.
Толкова се страхувам да не спра да
те обичам... заради болката от това
да те обичам...
Миличко мое.. Нежност моя? Душата ми!!!
... искам да знаеш, че ти си, тииии сиии
най-точното огледало, в което се оглежда
моята душа.
Вълнувам се, не от това че ти ме промени,
а от силата на силата, която го направи,
онази небесна сила, която те изпрати при мен.
Душата ми е напълно удовлетворена.
Дала съм си молбата за напускане от този свят.
Знам.. срокът на изпълнението й е неизвестен,
затова понякога ще плача, няма как, прости ми...
Опитай се да разбереш.
Ужасно трудно ми е тук.
Това е все едно да се изкъпеш и да облечеш
мръсни дрехи, които да си принуден да
носиш неизвестно още колко.
Пръскаш с парфюма на търпението, но миризмата
на пот става още по-силна.
Е... тогава плача и се затварям в себе си.
Плача от омраза към всичко в този свят.
Аз ли съм виновна, че не мога, абе не мога бе
да живея в него! От дете съм така...
Миличко, миличко мое... боже, прегърни ме, моля те...
Моля те!!!!