очертавам с камъче черта около себе си
и така се успокоявам...
така се чувствам в своя дом, защитена...
а вътре в него е пълно с обич и красота...
очертавам с камъчето...
винаги, когато не мога да понеса този свят повече
когато има буря и когато вали,
или когато е прекалено тихо
там.. вътре сълзите ми са само мои и никой не
ги вижда... там съм само аз...
очертавам с камъчето, когато не мога вече
да съм силна, когато не мога да се излъжа,
за да продължа да съществувам
А камъчето си ти...
Единствен ти, любов моя, си моята красота...
като една многоцветна капчица роса си ти
побрала всичките ми нужни цветове
Ти си пълната картина на това, което харесвам
Така да не искам повече тук, любими мой...
не искам
Залюлей ме... залюлей ме силно
бъди зад мен
а вятъра ще избърше сълзите ми
Отнеси ме... много те моля
не искам повече тук
не искам
издрах се отвътре и много боли вече...
изстъргвам последните остатъци от душа
и търпение, за да живея в бетона
Нищо не осктана от мен, нищо..
не искам да говоря с никого
нищо не искам
залюлей ме....
връхчетата на косите ми ще целунат красивото ти лице
докосни ме...
хвани ме със силните си ръце по рамената...
като семенце да съм в тебе...
безкрайно мое поле...
камъчето ми...
чудо мое!
превръщам се в идиот
страх ме е че скоро няма да чувствам съвсем нищо
или омразата и гнева ще ме убият
просто... не искам да съм в този свят
не живях ли достатъчно
какъв смисъл има да живея още
аз знам че няма
всеки миг тук в този свят ме убива
нямам желание да дишам
всичко останало правя напук на себе си
въпреки себе си
а в гърдите ми гори и изгаря непоносимостта
задушава ме
как се живее в свят с който си приключил отдавна
знаеш ли какво е
Отнеси ме...
Отнеси ме от тук
залюлей ме