ти си пируета на есенния лист преди да падне...
ти си моментът преди да се слеят устните,
ти си движението на ръка, която рисува думите във въздуха,
защото душата не може да намери най-точните в този миг...
ти си... когато се заглеждам нанякъде, докато говоря,
защото чакам душата ми да ми подаде думите...
Ти си душата ми.
В един човек трябва да има нещо, от което да му се
възхищаваш, за да го обичаш. Възхищението е тази тръпка
в стомаха, от която боли, защото много силно се свива.
Възхищението може да бъде всякакво... качества, талант някакъв...
темперамент, визия, ум или доброта, това няма значение...
Но значение има на какво някой се възхищава...
Само това е достатъчно, за да разбереш какъв е някой...

Едно е някой да харесва нещо в теб, защото го няма и
затова е привлечен. Съвсем друго е, когато харесваш нещо в някого,
което го има и в теб. Тогава е взрив! Тогава е завинаги.
... а ти си събрал абсолютно всичко, което харесвам, което съм аз
и което не знам, че харесвам. Не. Надминал си всичко дори.

Ако имаше начин да застанеш пред мен... щях да затворя очи
и да разгледам лицето ти с пръсти.. като незряща...
щях да почувствам с възглавничките на пръстите си всеки милиметър
от лицето ти без да отворя очи.
А после щях да се сгуша в прегръдката ти като врабче в пещера...
искам да се изгубя в ръцете ти, а после да се намеря в тях...
да съм като една прашинка в теб, Могъщество мое!

Силата ти гори без да пита. Обожавам самоувереността й в точната
доза, която не граничи с арогантност. Която влиза като отлежало
скъпо уиски без да гори в гърлото, затова след нея пълзи дълъг
шлейф от топлина, която се освобождава постепенно във времето
точно като уасаби. Ти си взрив, който продължава дълго, без да изгаря...
Не знам! Изгаря, но по друг начин. Не болезнено, не със свиващ се
стомах от страх или съмнения, ами... така сякаш си намерил точното нещо
абсолютно точното нещо с часовникарска точност до милисекунда.
Когато човек открие точното нещо за себе си не се плаши, не се страхува
от силата му, от последствията му от нищо...и колкото и плашещо силно да е
това едновременно го успокоява така както след дълъг уморителен ден се
прибереш вкъщи.



... само едно движение на тялото ти, на ръката ти, гримаса на лицето ти
ме хвърля в небивал екстаз. Обожавам спокойната ти емоционалност!
Твоята емоционалност е интелигентна, не гърми като пиратка на чалга парти...
Тя е красива, взривящо-премерена, точна и разбиващо-мъжка.

Аз ли се промених, Сърце мое?
... че вече не изгарям от такова силно желание да бъда майка Тереза
за всички онези нещастници, които се оправдават с така модерния страх да обичат,
да бъдат себе си и чакат някой да ги спаси и зарази със своята енергия, която
да пребори истината, че всъщност са мързеливи. И по природа и по сърце.
Ти ме промени. Разбрах, че съм толкова силна. И че вече харесвам силни хора.
Силни, които не успяват докрай на моменти да контролират чувствата си-именно
онази слабост, пред която силните чувства заставят ума да падне на колене е
всъщност силата пред която аз капитулирам.
Твоята кръв е моята кръв. Ти си в кръвта ми, в костния ми мозък си
в душата ми, навсякъде.
Няма по-силен от теб. Няма по-силна сила, която да те измести.
... защото си в сърцето ми. Дълбоко там си.
А аз цялата твоя. За всички останали съм трохи,а те-просяци,
на които давам милостиня, за да нахраня теб и себе си.
Знаеш ли... вече не се страхувам от нищо.
С цялото си същество вярвам, че Светлината ти в мен, добротата ти
ще ме предпазят от всичко лошо.
Толкова е хубаво да си добър?!
Въпреки всичко, въпреки всеки, въпреки най-лошото.
Това... тази свята доброта и умиротвореност те извисяват над всичко
и всички в този свят и трептиш със съвсем други вибрации.
Вибрации, които отблъскват различните от теб.
Теее... се привличат точно като пеперуди от светлината в тъмната си нощ
защото я нямат в себе си и изгарят в нея, в тази светлина, защото
когато я нямаш в себе си никога не ти е достатъчна получена от друг.
Празен и зависим си. Така се създават и маниите. Нали, Сърце мое?

Усмихваш ли се?
Мммм... знаеш ли колко ми липсваше, ей?
Хахааааа, смееш се!
И ти ли се затъжи?
Знам, Живот мой, чувствах го.
Беше като приседнал залък в гърдите ми, като едно магаренце
на мост, което нито назад се връщаше, нито напред тръгваше... но не от инат.
Отвлякоха вниманието му, опитаха се да го накарат да продължи по друг път.
Но.... сърцето знае. Трябва само да го попиташ.
И да се заслушаш в тишината, за да чуеш какво ще ти каже.
Намерих се отново. Тук съм.
Успях!
Обичам те, любими мой.
Обичам теб и мен.