... и нека всичко тук да ме убива,
докато съм жива, всеки миг, всяка милисекунда,
с всеки дъх...
нека единственото ми удоволствие са въздишките
и сълзите ми, нека...
Аз знам, че си струва. Аз ще понеса всичко.
Защото знам, че един ден ще бъда с теб, дори и само
за пет минути. Знам го. Чувствам го с всичкото си...
Знаеш ли защо?
Защото за всичко, което преживях, за целият ми живот,
такъв какъвто беше-заслужавам само най-доброто.
А най-доброто си ти.
Няма, не съществува никой, който може да те надскочи,
пък аз пък.... не искам нищо по-малко от най-доброто за мен.
Толкова време ми трябваше да се заобичам... Цял един живот.
Е.... заобичах се.
Сега искам само теб.
Точка.

А! Забравих да кажа... Не ми пука, нали знаеш?
Хе-хееее, смееш ли се?
Клатиш глава наляво-дадясно...
Кво? Нима си изумен?
Предаваш ли сеееее????!
Хаха-хааааааа..... ще те изям!
Обичам те просто... Просто те обичам, Сърце мое!
Не е нужно да разбираш повече.
То няма и друго.

Нека ме боли. Нека глупаците да продължават.....
Нека. Още повече ме нахъсват. Още повече те обичам.
И съм още по-сигурна, че с всяка болка и невъзможност тук
на тази земя, аз се приближавам към теб.
Няма начин да не страдам, защото един ден ще те видя...
Няма просто. Няма заради друго какво.

Успокоявай ме само... чу ли?
Че не съм добре хич... чудя се как издържам...

Протягаш ръцете си.... о, боже....
Вждам те. Не смея да дойда... Не, не... Не мога.
Не се смей! Ха-ха, отмяташ главата си назад и се смееш широко...
Добре де, ще дойда...
Сгушвам се в теб като малко птиченце...
Ръцете ти ме затварят в прегръдка и ме притискаш леко до себе си...
чувам сърцето ти...
и вече съм си у дома.
Сърцето ти е моят дом.
Никога няма да спра да те обичам, никога, чу ли???!!!

НИКОГА.