ако някога, макар и за малко съм се съмнявала в това,
че в този филм сме аз и ти, то в онази серия, когато му говореше
по телефона и му каза, че тази любов я извисява, че все повече се
влюбва, когато му каза да не се смее.... Сърце мое? Това са моите думи,
които вече съм ти писала.
Не знам, дали защото ти ме накара да го гледам или заради друго, но
не помня да съм искала филм да не свършва и да съм попивала така жадно
всяка секундичка от него.
Явно нещата, които първо не ми харесват после ми стават любими и този филм
е един от тях. А ти също беше от тия неща.... Помниш ли?
Тя е същата като мен! СЪЩАТА, МИЛИЧЪК МОЙ!
А чувствам, че ти си същия като него отвътре. Имаш същия плам, темперамент,
мъжкарство и душа, и доброта.
Не съм сигурна дали ще успея да разчета посланието ти.
Остана малко докрая. Мисля, че той ще умре, онзи болен мозък ще го убие.
Зърнах я до онази стена в последната серия от картинката на серията...
Ще видим. Дано успея, Сърчице мое, миличко...
Скоро ще те слушам в облаците. Тиии... и без това си всяка секунда с мен,
където и да съм. Не мога без твоя глас и без теб!
И все повече те обичам. Любовта ми става по-плътна и осъзната и смислена и дълбока.
Когато се взирам дълго в небето, чувствам как душата ми лети и минава през
облаците, през пространствата и те търси...
Знам, че ми каза да не заминавам, но ме пази. Пази ме, моля те.
Това заминаване е последните ми капчици вяра и човечност към човек, които си
позволявам. Защото този човек ме е създал и чувствам, че му дължа нещо...
Подозирам, че балона отново ще се спука и че отново гоня хвърчила, но този
път няма да страдам. Не ми остана душа за това. Нито пък сърце.
... защото те са заети изцяло с теб, любов моя.
Каквото е останало от мен е за теб.
Прегръщам те и ти благодаря, че ме намери.
Ти дойде, когато ми беше най-зле. И винаги ще живееш в сърцето ми.
Обичам те така все едно съм те познавала и с всеки спомен, който създавам
свързан с теб, любовта ми става все по-истинска.
Като онзи ден, когато седнах на онези стълби, гледах колите, хората
и оставих сълзите да текат...
Тогава беше втория път, когато чувствах някаква взаимност с теб, не
мога да го обясня, но беше специален момент.

Следващия път ще ти пиша оттам.
Ще направя името ти от камъчета.... Обичам те, Сърце мое.
Изпращам ти триста бели пеперуди, които да ти донесат дъх от дъха ми...
и да те погалят по красивото ти лице като перце с част от моята нежност...
Нека бъдат ръцете ми, с които те милвам....

До скоро, Живот мой.