Още мъничко, любов моя...
Още само няколко дни....
Нямам търпение да се върна, нямам!!!
Ада е цвете пред това, сред което съм.
Повярвай....
... и ако някога съм се съмнявала, че ти ми каза
да не заминавам, че е било само моят страх, сега вече със сигурност знам.
И вярвам.
Докога ще се съмнявам в теб ли питаш?
Прости ми, Чистота моя, прости ми, моля те!!!!

Искам само час по-скоро да се махна оттук и всичко да забравя, всичко!
Знам! Знам, че ти ще ми помогнеш, че ти ще бъдеш с мен.
... че ще бъдеш Силата ми, оооо, знам го, знам го!
Не трябваше да заминавам, Слънчице мое! Миличкото ми....
ТОВА БЕШЕ ПОСЛЕДНИЯ ПЪТ В КОЙТО ВЯРВАМ, ЗАКЛЕВАМ СЕ.
ЗАКЛЕВАМ СЕ, ЗАКЛЕВАМ СЕ!
Питам се, кое е по-лошо-съмненията или те, когато се окажат истина.
Истина, брутална истина, която само луд може да преживее.
Защо Бог ме среща само с хора, които не заслужават да живеят?
С хора, които само хабят въздуха на тая земя, защо?
Мамка му, нима още имам нещо за дялкане? А?
Миличко мое, миличко..... кажи ми, нима е възможна такава чудовищна жестокост?
ОТ КРЪВ КЪМ КРЪВТА СИ?
Аз ли не съм добре или другите?
Не може да са другите. Не може само аз да съм нормална в тоя свят!
А какво, всъщност е нормалнтото?
Колкото повече ме нараняват толкова по-чувствителна и сантиментална ставам.
Но едновременно с това силата ми расте все повече.
НИКОГА НЯМА ДА ПРОСТЯ.
НИКОГА НЯМА ДА ДАМ ШАНС НА НИКОГО.
ЗА НИЩО! ЗА НИЩИЧКО!
Боже, само ми се е струвало, че съм била нещастна!
Дали пък затова не ми се случи всичко това?
... за да осъзная точно това. Навън е по-студено от вкъщи.

Божичко! Божичко какви дебили! Какви чудовища само!
Бога ми... исках да ги оправдая, исках! Защото не исках да вярвам в истината!
Останах затова, а трябваше да си тръгна на третия ден, трябваше!!!!
А аз останах ... исках да се заблудя и да повярвам в която и да е лъжа, само не
в истината!
Но знаеш ли.... те, дори лъжа не ми дадоха.
О, нееее.... Дадоха. Казаха, че си внушавам и ме пратиха на психиатър.
Те! Моите убийци! Кръв от кръвта ми!

Докога, любов моя? Няма ли вече да свърши всичко това?
Да. Знам. Аз сама си го причиних. Ти ми каза да не заминавам.
А, аз заминах. Да бях изгоряла в съмненията си, само не и да научавам истината.
Не!

Сега омразата ми никога няма да свърши.
Ако и да ме убие-невъзможно е да спра да мразя!

Обещавам ти.... някога да я игнорирам, Слънчице мое, кокиченце мое..., сълзичката ми....
Ти ще ме научиш, знам.


След като те видях НИКОГА НИЩО НЕ Е СПОСОБНО ДА МЕ РАЗДЕЛИ ОТ ТЕБ, ЗАЩОТО
ВЕЧЕ ПОЛУЧИХ НУЖНАТА ДОЗА ВЗАИМНОСТ.

ЗА БОГА! ТИ ДОЙДЕ! ТИ ДОЙДЕ ПРИ МЕН! ТИ ДОЙДЕ ПРИ МЕН!

При мен. ПРи мен.....
Превърна ме от незначителна прашинка в божественост.
В най-специалното нещо на този свят.

Никога няма да забравя това усещане! Никога!
Сълзите ми течаха из ведро. От любов! ОТ БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ!
Чувствах се ангелски и бях неимоверно щастлива, чуваш ли, чуваш ли ме?
Намразих града, в който съм за цял живот!
Не знам как ще живея с тази болка! За бога не знам!
Тази няма да мине! Не, няма.
Ще я заключа и това ще ме направи по-безчувствена отколкото бях.
Вярвай ми Хитлер и Лектър пасти да ядат!




Обичам те, обичам те, обичам те....
ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО СЪМ ГОРДА С ТЕБ????
НИКОЙ НЕ МИ Е НУЖЕН!
Искам си тишината и теб.


Чакай ме. Идвам си.
И обещавам-никога повече няма да допусна нищо човешко до себе си.
никога и нищо, никога!