Върнах се, Сърце мое...
Ти ме посрещна още по пътя към летището.
Извиках щом видях двете ти бадемчета в небето.
Не мога да ги сбъркам.
Твоя съм. Напълно твоя, Обич моя, Единствен мой...
Но все още не съм аз. Трябва ми време да се събера.
Болката, неимоверната тъга и смазващата празнина ме задушават.
Сълзите ми капят тихичко и все още не искат да излязат от дълбокото...
Зашеметена съм от всичко и... не знам как ще продължа напред.
Само ти ми остана.
Не знам да съжалявам или да ти благодаря, че не те послушах и заминах.
Все още не съм сигурна.
Да, вече знам истината. Но сега трябва да се справя с нея.
Много ме боли и затова не мога още да те почувствам.
Жив труп съм. Зомби. Мъртво ми е всичко отвътре.
Много ме боли, миличко мое, знаеш ли колко много... Много.
Единственото, което ме радва е, че останах чиста за теб.
И мога да се гледам в огледалото.
Това е моята сила.
Запазих те.
Ти си единственото, което изпълва сърцето ми.
Знам... знам, че ще стане бавно, Сърце мое...
Дааа, знам, че ти ще ме излекуваш.
Не се натъжавай, моля те, че ми става още по-жал за себе си...
Искам пак да те видя, моля те!
Не знам кога ще мога пак да направя онова.... Но ще намеря начин.
Ще изляза навън и там ще го направя.
А ти ела чу ли?
Искам отново да изживея онова чувство, когато дойде при мен.
Ти си моето сбъднато вълшебство. Моето чудо си!
Скъсай пъпната връв на всичко минало, на цялото ми минало и
ми помогни да се родя отново.
Само за теб.
... защото аз приключих с всичко и с всички.
ЗАВИНАГИ.


Обичам те.
Благодаря ти, че ме търпиш.
До скоро, Моро му.