Само теб мога да обичам правилно.
Все повече го осъзнавам.
Само ти събуждаш нежността ми.
Нежност, която е по-силна от силата, която ми даваш.
... връхчетата на пръстите ми са откъснати цветчета от глухарчета...
Единствена усмивчице моя?! Знаеш ли колко щастлива ме правиш?
Знаеш ли, м? Хайде, кажи ми! Ела!
Не съм се усещала така женствена досега.
Не съм се усещала толкова нечия както с теб.
Усмихвам се, усмихвам се, Сърчице мое, миличкото ми...
Живот мой, животът ми е твой.
Никой не ме е променял така!
Усещам те! Чувствам те! Чувствам те толкова дълбоко!
...че почти усещам аромата ти.
Всяко твое движение ми е до болка познато.
Устните ти и как се движат докато пееш, ръцете ти, очите ти...
ГЛАСА ТИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

МОИ СА!!!!!!!!!!
Превеждах всяка твоя песен, търсех думите... Исках да знам
какво си чувствал, за какво си си мислил.
Изчетох и изгледах абсолютно всичко за теб, Любов моя...
и плачех заедно с майка ти, Сърце мое, Смисъл мой, Обич........
А сега... отдавна вече думите нямат значение, отдавна не превеждам песните ти,
дори и да не съм ги чувала. Не искам да знам колко жени си имал и коя си обичал...
А, когато виждам жени да те докосват и да говорят в ухото ти... само се усмихвам,
радвам ти се и чувствам всичко, което в този миг си изживявал.
Ти си се притеснявал, Слънчице мое! Не можеш да го скриеш от мен.....
дори и в тонове от твоите усмивки и непринудено държание.

Ако можех да съм с теб този свят задължително щеше да стане по-добър.
О, да! Убедена съм. Знам го, защото щях да имам толкова много сила, че....
щях да искам да я раздам на хората и да направя добри неща за тях.
А ти?! Ти щеше да се гордееш с мен. Знам, миличко, знам... Знам го!

Нежна съм като стръкче тревичка... с капчица роса на върха й...
Като дете съм... Като мъничко момиченце...
И ако плача, скъпи мой, Единствен мой, то ... това е защото много те обичам
ии.... искам да те прегърна. Затова.
Любовта ми е по-силна от мен. Прави ме безплътна и едновременно с това
мъничка като... една черна перличка. Черна перла, която свети само за теб.
Знам, че някой ден ще бъда с теб. Знам го. Със сигурност го знам.
... защото те обичам толкова много и знам, че това ще е до последния ми дъх.
Силата на любовта ми ми го каза. Тя ме прави толкова сигурна.
... защото гориш в мен все по-силно, все по-силно... Все повече!
Каза ми да те обичам и да не търся истината, а аз не те послушах...
Не те послушах, миличко мое, миличкото ми..............................
И оттогава не съм говорила с теб. Защото болката ми пречи да те почувствам
така, че да дойдеш при мен.
Знам. Прекалено много искам от себе си. Трябва време и ще стане бавно, знам...

Въпреки, че не знам подобно нещо минава ли някога, но... да речем, че все по-рядко
ще ме боли.
Страшно е, че не ми остана нищо за никого. И това едновременно ме радва
и успокоява.
Не е било омраза. Не съм мразила хората. Боляло ме е, че не мога вече да им вярвам.
Боляло ме е, че изтръгнаха вярата ми.
Боже, как вярвах само?! След всяко убийство вярвах отново. И отново.
Вече нямам сърце за човешкия свят.
Никой не заслужава душата ми.
Аз съм скъпоценност само за теб.
Само твоя съм.
ТВОЯ.
.