Очите ти са моят път....
Кога ще бъда свободна, за да мога да тръгна по него, кога?
Кога ще мога да си направя истинска татуировка с името ти, кога?
Кога ще стана толкова добра, че да обикна хората, дори и да не
мога вече да им вярвам, дори? Докога сълзите ми ще излизат когато
трябва да ям и ще падат в чинията ми? Защото съм длъжна да задоволявам
потребностите на тялото си, а аз не искам! Не искам! Не искам!!
Кога ще мога да дишам като себе си? Аз даже не знам какво е това, и коя съм?
Живея само с 20 процента от себе си, Сърце мое...
Бих била щастлива само и единствено от това, ако мечтата ми, знаеш коя,
има шанс да се осъществи. О, Господи, сигурно ще крещя и ще скачам от щастие дни наред.
Сигурна съм, че ще ходя зашеметена и пияна от щастие. Няма да съм на себе си!
Ако сега съм силна, то тогава щях да бъда Могъщество като теб, любими мой, Единствен мой...
Ако Вълшебствто сега капе на капчици по мен, за да оцелея, то тогава аз щях да бъда Вълшебството.
Там... на онова място, ако можеше да го имам, щеше да бъде събрано цялото Щастие на света и
аз щях да раздавам на хората от него. Ти щеше да живееш там, скъпи мой.
Тома място щеше да бъде моята взаимност с теб, такава която мога да видя и да пипна, да имам.
Сега си само в сърцето ми и всичко свързано с теб, което споделям по-често е причина
за подигравки, отколкото да сътворява доброта и чудеса.
Любов моя, Единствена.... искам да съм себе си.
Искам да разбера коя съм аз, защото не се познавам. Не и откакто се родих след
последната си смърт. О! Видях те! Ха-ха! Откжога не бях те виждала?!
Смееш ми се! Казваш ми... ,,Коя последната?,, Дааа, не беше последна.
След нея дойде още по-голямата. Защото не те послушах, а послушах гадното си човешко
его. Ето, затова искам онова място, разбираш ли? Тогава ще мога да бъда само аз си.
Нищо друго не искам. Нищо друго не би ме зарадвало.
Нищо, което не е свързано с теб. Нищо.
Името ти е като мантра за мен. Само като го прошепна и на мига ставам
божествена. Толкова добричка... толкова спокойна и топла.. нежна...



Цигулката е най-точното нещо, най-точният знак, който описва любовта ми към
теб. И самата мен. Когато я слушам... си представям как се сгушвам в ръцете ти.
Как първото нещо, което ще направя е да те помириша и да вдишам целият ти аромат,
щях да го пия като скитник в Сахара. И като такъв щях да те целувам, защото
ти си моята вода. Душата ми е свързана с твоята, не съм усещала това никога преди.
Няма как да съм сгрешила и не, няма как да се заблуждавам, и да си внушавам...

Защо не се случи с друг, а с теб? Защо продължи почти година?
Защо не избледнява нито за миг, а се увеличава?

Любовта ми е дълга лента от сатен, който танцува с вятъра....
А една цигулка в тъмния ъгъл на залата свири чувствата ми...
Цигуларят е облечен в бяло, има цилиндър, също бял... а самият той е
тъмнокож. Хе-хе... няма да съм аз, ако не е оксиморон, миличък мой...

Любовта ти е люлка. Червена. Корабните въжета са преплетени с червени панделки,
които се веят от вятъра, когато ме люлееш. Аз съм в червена рокля, а на ревера ти
на тъмносиния ти костюм има червена роза.
Зад мен си и усещам дъха ти по тила си.... настръхвам и изгарям от любов...

Залюлей ме... залюлей ме... люлей ме.... Мога да дишам само в твоята любов.
Ти си единствената причина да живея.
И ако искаш да има някой до мен преди да дойда при теб само Ти можеш да ми
го избереш. И да ми дадеш взаимност чрез него както в онзи филм Джо Блек...
Изпрати ми ръце, които да ме прегръщат, сякаш са твоите и лице, което да милвам
сякаш е твоето. Устни, които да приличат на твоите, за да поискам да ги целуна...
Очи като твоите, в които да поискам да потъна.
Душа като твоята за да я поискам. За да й повярвам.
Изпрати ми някой, който да ме залюлее далече, далече от този свят,
в който е невъзможно да живея. Някой, който да ме скрие от него.
И да ме пази.
... докато свърши това, което ми е отредено да изживея.
Натъгувах се, Любов моя, Единствената ми!
Искам една тиха радост и оранжево-карамелен уют, който да сложи балсам
на раните ми. Едни очи като твоите, които с обич да ме гледат...
с есенна обич. Да ме милват със спокойствие като река... която да отнеме
всичко лошо от мен... и да се усмихвам отново.
Искам, но дали ще успея, не знам.
Прекалено много болка има в мен. Прекалено много!
Неизлята, неизплакана, сдържана... клеясала...
отлагана за друго време, когато може да бъде изплакана, но останала същата.
Прекалено много си в мен! Прекалено много!
Прекалено точно се съвместиха душите ни! Прекалено!
Прекалено добре се чувствам с теб, прекалено...
Но, ако ти ми дадеш знак за някого-обещавам да опитам.

ОБИЧАМ ТЕ..................................
Обичам те просто... и .... друго няма.