Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08 11:56 - Здравей, Сърце мое!
Автор: cinnamon8 Категория: Други   
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове:
1



Вчера ходих там, Сърце мое...
А по пътя към теб бях изненадващо щастлива...
Бях насъбрала много сълзи и исках да дойда при теб и
да се наплача, но гласът ти ме заради със сила и щастие.
За пореден път пресякох без да гледам, добре че автобусът беше далечко...
Когато го видях мигом се върнах на тротоара и направих на шофьора-негър
онази физиономия от емотките, която моментално ме разсмива.
Разсмя се и той, ах.. как се смееше само?!
Махна ми и аз му махнах, и двамата се смеехме...
Стигнах до мястото, което е много трудно за пресичане, а една кола ми
спря, за да мина. А шофьорът й пак негър се усмихваше и също ми махна,
когато аз му махнах за благодарност.
Толкова щастлива бях!! Представа си нямаш!
Чудех се какво ли ще видя като отида до дървото с хралупката.
Бях ти оставила цигара зад камъчетата и тогава за секунди ми мина мисълта,
че много ще се зрадвам, ако някой я вземе и я изпуши.
Това щеше да означава, че ти си я изпушил, Любов моя, Незаменими мой!
Не вярвах да стане, защото мястото е специално и не вярвах някой да открие
дървото ми. Като отидох имаше кутия със сок в хралупката.
Моментално се ядосах и я изхвърлих оттам. Това беше от ония първичните ми
реакции, за които съжалявам, когато ми мине.
После видях, че цигарата я няма и почти извиках от щастие.
А много по-късно осъзнах, че този който я е взел е оставил сока.
Толкова щастлива бях, че забравих да ти оставя друга цигара.
Прости ми. Ще дойда в най-скоро време и ще ти оставя две.
Запалих свещичка там в хралупата, слушах те, гледах те и се разплаках,
въпреки щастието си, че все едно беше с мен.
... защото ти си мъжкият вариант на мен. Ако бях мъж, щях да бъда като теб.
Ако можех да пея, щях да пея като теб. Сега само движенията на ръцете ни
и специалния вид чувствителност са ни едни и същи.
Гримасите, реакциите ни, езикът на тялото-също. Затова те разбирам и чувствам.
А знаеш ли... Там на входа има един огромен камък, който се люлее.
Това така ме радва! УЖАСНО!!! Там сядам преди да отида до дървото...
гедам те на телефона си и плача и се люлея като люлката, в която искам да
ме залюлееш ти, Сърце мое! Виждаш ли? Това място е създадено сякаш за мен и теб.
Така се успокоих като отидох там.... Толкова умиротворена бях и така щастлива,
че ще ме държи, докато дойда отново.
Защо те чувствам само, когато съм щастлива, Сърце мое?
Тогава и да плача, плача от любов по теб и пак те чувствам.

Разбрах кое краде от щастието ми. Общуването ми с хората.
Ще го намаля. Иначе не мога да те чувствам.

До скоро, Сърчицето ми мое...
Обичам те и винаги ще те обичам.
Никога няма да те пусна. НИКОГА. 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cinnamon8
Категория: Поезия
Прочетен: 17656
Постинги: 60
Коментари: 12
Гласове: 233
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031