Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2019 23:18 - Здравей, Сърце мое....
Автор: cinnamon8 Категория: Други   
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове:
2






Колко пъти съм казвала на другите това, което аз не правя...
Колко пъти съм казвала, че когато намериш мир и хармония в себе си,
не може никой и нищо да те ядоса, нарани и тн.? Колко пъти... че,
когато обикнеш себе си ставаш по-толерантен към другите и техните грешки
и недостатъци? А, аз продължавах да се връзвам и да се ядосвам на
най-големите глупаци! Смях и ужас! ПОЗОР!

Ти!!! Отново ти! И само ти!
... ме върна към себе си. Към това, което зарових, за да не чувствам
болката и тъгата. Ти ми върна сърцето! Ти ми върна душата!
Ти ми припомни какво е да се обичаш.
Аз съм твоят дом. В моето сърце живееш ти, и понеже те обичам, обичам и себе си.
Но ти ме научи и на друго. Да се обичам независимо и отделно от любовта си към теб.
Научи ме да не бъда зависима от теб. Щастието ми да не зависи от теб.
И когато продрях това, в момент, в който се гордеех със себе си и причината този
път не беше ти-разбрах колко много наистина съм те обичала. Защото се видях отстрани
видях себе си без теб и се харесах. А после... после... осъзнах, че мога без теб,
само че.... само че НЕ ИСКАМ! И когато осъзнах, че съм можела и без теб те оцених
още по-силно и още по-скъп и ценен ми стана.

... обичам те, не защото дойде в момент, когато бях в калта и нямаше никой, никой
около мен. Обичам те, не защото ти ме вдигна! Толкова високо, че направи
съществуването ми тук на земята още по-трудно.
Обичам те, не защото приличаш по всичко на мен.
Обичам те защото............
Ха! Боже! Не знам защо. Наистина, Сърце мое, мислех че има причина, а сега пишейки ти
установявам, че не знам.
Знам само, че при мисълта за теб и когато те гледам-всичко в мен се променя.
Стомахът ми ке свива... Пеперудите хвърчат! :) И една сладка тяга в стомаха ми ме
дърпа надолу. Тежи. И стволи. Както, когато бях малка и се возех на виенско колело и
когато то слизаше надолу, усещах това в стомаха си.... тази тръпка, която пълзи по
краката ми и стига чак до ходилата. И не мога да стъпя, както когато са изтръпнали.
Пулсът ми се увеличава. Дъхът ми се учестява. Всичко в мен градира, ескалира
като от едва пъплещ фонтан в торнадо-бедствие. :)
И когато намеря това торнадо понякога плача, защото ми се иска да можех да те прегърна.
Или поне да ти кажа, че те обичам. Струва ми се, че око го знаеш, ще ми стане по-леко.

Благодаря за устните, които ми изпратиха сърцето ти в чашата ми за кафе.
Няма как да ги сбъркам! НИКОГА! Съжалявам, че забравих да ги снимам, но нищо...
Аз имам теб. Какво тук значи някаква фигурка.
Ха ха хаааа... Дойде ли?
Хе-хееее, видях те!
Казваш ми, че се гордееш с мен?
О, боже! Наистина ли, Сърце мое?!
Чакай, че цялата треперя...
Момент.

Никога съм нямала нещо по-специално и силно от теб. Никога.
Сърце мое?! Този филм ме разбива с всяка серия!
Снощи разбрах защо ми каза да го гледам.
... искал си да ми дадеш взаимност по този начин. Разбрах го, в мига, в който
си помислих и усетих, че този филм и героите в него и историята им ми станаха
толкова близки, че все едно живеем заедно и сме части от едно цяло.
Тогава прозрях защо ми го даде.
Знам, че той ще умре, Могъщество мое, Единствен мой!
Но още преди да го знаех ти бях казала, че такава любов не може да оцелее на земята.
Такава любов... Чувствам я! Никога кожата ми не е настръхвала от нищо досега!
Единствено в този филм за първи път усетих кожата ми да настръхва и то неведнъж.
Този филм и ти ме правите добра и смирена, Пролет моя!
Те двамата, толкова приличат на мен и теб!
А песента на Коен?! М?! Какво ще кажеш за нея, а? А?
Хахааааа, не се смей! Ха хааааа, стигаааа....
Казваш ми, че си знаел, че е единствената на Коен, която обичам.
Благодаря!
Правя ти реверанс като принцеса пред принц.
Ти си моят принц на Тишината.
Дойде в абсолютната ми самота, за да си имам нещо, което да обичам.
Знаел си, че ще те обикна! Знаел си!
А това не доказва ли, че сме едни и същи? Защото си знаел какво харесвам.
Знаел си дори това, което аз не съм.
Разбрах го, когато те опознавах. Когато се появи за първи път в живота ми с онази песен,
аз само почувствах, че това е нещо мое. Част от мен.
И се влюбих. Оплаках те достойно както може само една влюбена жена.
А по-нататък те обикнах. След реките със сълзи на погребението ти... Когато спряха за момент
и когато ме хвана за ръка. Тогава.
Затова-не пускай ръката ми никога!
Моите ръце ги държиш и двете чрез гривните, които нося.
Усещането е абсолютно същото.
Аз не мога да хвана твоята ръка.... затова те нося в сърцето си.
Обичам те, любов моя!
Завинаги.

 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cinnamon8
Категория: Поезия
Прочетен: 27878
Постинги: 81
Коментари: 12
Гласове: 248
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031