Ти си моето утринно дихание,
подмамил деветстотин бели пеперуди.
Ти си целувките по клепачите ми сутрин
от немирен слънчев лъч, шмугнал се през щорите ми.
Ти си бяла, слънчева светлина, която покрива цялото ми тяло.
И е вътре в мен.
Ти си чистота като малка бисерна сълзичка...
Святост като църква си.
Обичам те.

Ти си изпепеляващ огън!
Гориш и изгаряш всичко в мен и ме оставяш без дъх.
И в редките мигове, когато не си с мен аз съм една
пламтяща жарава, която знае, че ще бъде запалена само от теб.
Стръкче суха слама съм пред теб, Любими мой.
Взрив си, който е абсолютно еднакъв с моя взрив.
Ти си острие, което раздира душата ми и в същото време
най-мощният лек за раните ми.
Обичам те.

Ти си моята вода и моята жажда.
В теб е началото ми и краят ми.
Ти си спокойствието, което исках.
Хармония около мен и в мен, която исках.
Спокойствие почти като хипноза, когато те слушам.
И когато не те слушам пак.
Очите ти са моят хоризонт.
Няма по-красив мъж от теб. За мен.
Няма по-красиви ръце и чувствителност.


Ти си моят дом.
... защото душата ми никога не се е чувствала толкова спокойна
с някого, когато обича. Никога, че е в дома си.
Никога, че е намерила точното нещо за себе си.



Ти си моята красота.
Дори, когато съм тъжна е красиво.
И сълзите ми са красиви, защото са твои.
Тъгата ми е красива, защото е от любов към теб, Сърцето ми!
Животът ми! Любими мой, Единственият си ти!
Моето упование, моята сила и вярата ми си...



Листенце от трепетлика си ти...
Цветенце пораснало в камък... си...
Единствена звездичка си в черното ми небе.
Целият свят си.
... и перце, което ме пригалва в нежността си.


Обичам те, Сърце мое.
Просто те обичам.
Няма нищо друго.
Това е.