... не съм ти писала отдавна, Любов моя.
Но ти знаеш, вече знаеш, че когато не пиша, просто не мога
да облека чувствта в думи.
Всички думи ми изглеждат недостатъчни, за да предам каквото е в мен.
Филмът отдавна свърши, а аз още не мога да ти кажа това.
И сега не мога. Още не съм готова, но много исках да ти пиша.
Трябваше да ти кажа, че те обичам. Много те обичам! Много, милото ми!
Мисля, че разгадах посланието ти. Дойде едва днес, Сърце мое!
Най-важното от всичко е, че ти е добре в мен, че ти е добре да живееш в мен.
Радостен си от това, че те обичам.
Казваш ми, че нашата любов не е като никоя друга и дори смъртта не може да я промени.
Приятно си изненадан от това, че разбирам добре, че такава любов не може да
съществува и оцелее на земята и че аз имам нужното от небесното пространство да я
изживея тук на земята, че съм и Небе и Земя. И ти ми даваш от силата си, за да се справя
с този оксиморон. Казваш ми да не тъгувам, че си мъртъв и да не плача, че си в сърцето ми и
си жив и ще си жив, докато аз те обичам.
Казваш ми, че ти си специален и аз съм специална, и че нашето е нещо специално,
да го пазя и да го нося в душата си.
Казваш ми, че се гордееш с мен и че, Вис
шите Сили са ни запознали.
Усмихваш ли се, Ценност моя?
Да, усмихваш се, защото всичко съм разбрала.
Трудно беше в началото да го разгадая, но с дните дойде от само себе си.
Ако можех бих облепила навсякъде с твои снимки, за да ме гледаш и да те гледам постоянно,
но не мога, затова те нося в сърце до гърдите си там в него е красивото ти лице
и то ми дава усещане за топлина. Топлина и уют, които ми дава усещането, че си с мен,
че си до мен.
Сигурно съм ти казвала-така не съм чувствала никого.
Не съм била толкова добра и смирена.
Твоят образ, твоето име, ти и музиката ти, гласът ти са дълбоко в костния ми мозък,
м днк-то ми, те са в мен, още преди да те бях срещнала, разбираш ли?
Милваш ме по косата... Усетих го. Толкова си нежен и силен едновременно?!
Всичко, всичко е много хубаво, сомо едно не е-трудно ми е да продължа да живея тук.
Все по-трудно ми става. Почти невъзможно вече. Изтисквам последните сили от себе си,
повярвай ми. Всичко ми е безразлично. Нищо не ме радва, освен ти, освен когато те рисувам
и по този начин отдавам малко от любовта си, за д не се задуша в нея.
Идея въздух, за да оцелея. Не живея. Плувам в някакво желе, прозрачно и тежко.
Всяка стъпка напред ми тежи. Всеки дъх поемам насила. Няма по-безсмислено съществуване от моето.
Аз не съществувам, разбираш ли?
Искаше ми се отново да те видя, както първия път. Помня чувството след това, но какво беше,
когато дойде не помня. Не помня, помня само че плаках много и шепнех името ти постоянно...
Това е единственото ми Вълшебство в живота ми, Любов моя!
Чувството беше неземно! Върховно! Незаменимо!

Обичам те, момче мое. Имам нужда да ти благодаря, че дойде в живота ми и за всичко,
което ми даде. Благодаря, че си оставил дъха си в онази песен, в която дишам заедно с теб.
Благодаря за всичко, което си оставил след себе си, за да мога да живея чрез него.
Благодаря ти, благодаря ти за всичко, мили мой.
Любовта ми към теб е завинаги.
Ще ти пиша пак, когато се събера още малко.
Нужно ми е да изплувам от този филм, който стана част от живота ми...
А как ти благодаря пък за него........... представа нямаш.
Аз... Аз съм една прашинка, но се гордея със себе си, от себе си,
харесвам се каквато съм, приемам се и, въпреки че не съм си простила все още
се обичам и съм силна, каквато винаги съм искала да бъда, но не успявах.
Ти, Мое Могъщество, ти направи всичко това с мен.
Ти, Нежност моя, птичко моя, моя пролет си в замръзналия ми ден.
Сълзите ми си. Усмивката си ми, огъня в сърцето ми си, тишината ми, всичко си ми.
Обичам те.
Лека нощ.