Днес ходих там, Сърце мое, миличко мое, Любов моя!
Валеше отново. Но аз имах нужда да дойда при теб.
Сякаш усещам как ме викаш или просто душата ми бленува да дойде
при теб. Ходих много пъти от последния път, когато ти писах...
Камъчетата ми отново бяха изхвърлени на земята, дори от обратната страна на
дървото ги бяха намерили. Но, аз изобщо не се ядосах, защото те нося в сърцето си...
Помня урока ти. Помня на какво ме научи, Любов моя, Единствена!!!!
Е, натъжих се малко, но през усмивка. Събрах ги и се чудех къде да ги сложа тоя път...
И тогава видях окото ти на едно дърво в далечината... Как се зарадвах само?!!!
Сега ги сложих в подножието му завити в бръщлян, тоя път никой няма да ги намери!
Сигурна съм!

Миличък мой?! Любими мой?! Благодаря ти за тази песен, слушам я непрекъснато.
Още в деня, когато ми я даде отидох на нашето място. Имаше едно огромно листо
подпряно на дървото, което сядам. Боже! Приличаше точно на ,,Здравей!,,
Тази песен? О, боже тази песен! Разкъсва ме, разкъсва ме! Думите, о, думите....
Как мога да не вярвам, че не са от теб, как?Свещта, която паля там, талисмана със
снимката ти, който нося, и който направих, защото исках ти да ме пазиш от всичко лошо.
Помниш ли? Бях ти го писала това?
Ами това, че нароследък наистина рядко те чувствам? Знаел си и ми казваш ,,Почувствай ме,,
в песента. Изобщо! Това е песен за нашата любов, моите и твоите думи. Не се учудвам.
Знам, че душата ни и сърцето ни са общи. Толкова много си приличаме, че......
Днес ти написах дълго писмо в телефона като бях там на мястото, но нещо натиснах и то изчезна
и не можах да го пусна. Не можах и да го възтановя, защото писах с душата си и не помня какво
ти бях написала. Но нищо.... много държа да ти напиша поне веднъж нещо от там.
Няма да изглежда много добре, защото ще пиша за втори път на телефон. Но ти няма да ми
забелязваш, знам.


Сърце мое, обичам те!!! Толкова много те обичам, божичко, умирам, умирам от любов
по теб! Още щом те чуя и сълзите ми потичат и само на нашето място се успокоявам,
само там, там плача с глас и ти понякога като днес ми се показваш от прозорчето свободно
небе между клоните. Днес ми изпрати целувка с устните си, които видях, а после
те се превърнаха в око. Ти ми каза ,,целувам те, виждам те и съм с теб,,

Гласът ти ме побърква. Любовта извира от очите ми и после се успокоява като лодка
гушната от някой храст. Цялото ми същество е изпълнено с тази любов, Сърчице мое!
Така искам да направя някакво добро, боже, толкова много искам, че чак ме боли....

Ах, ако имах възможност щях да отворя кухня за бедни, щях да готвя и да сервирам там
а ти щеше да пееш на хората, Любов моя. ОБОЖАВАМ ТЕ БЕЗУМНО!
Твоя съм до последната си фибра, до последния си дъх.

Не съм се усещала толкова щастлива и толкова обичана толкова дълго време.
Скоро ще стане една година, любими мой. Трябва да намеря точната дата, когато те
чух за първи път, за да го отпразнуваме. Всичко това ти написах със слушалки в ушите
и познай коя песен единствена звучеше.

Вземи ме, вземи ме в сънищата си ме сложи...
Почувствай ме...
нека като свещ изгоря върху устните ти
Бъди ми талисман против нещастие...

ВЗЕМИ МЕ!
О, ЛЮБОВ МОЯ!
ИСКАМ ДА КРЕЩЯ!
ДА ИЗКРЕЩЯ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАММММММММ!!!!!!!!
ОБИЧАМ ТЕЕЕЕЕЕ! ОБИЧАМ ТЕ! ОБИЧАМ ТЕ! ОБИЧАМ ТЕ!

... разтапям се в гласа ти... потъвам в гласа ти.... само той ме
успокоява, само той ме лекува... само ти си ми силата, светлината ми, любовта ми....

единственото, което прави любовта ми тъжна е, че все още съм на тоя свят
и не мога да те прегърна... живота ми ни разделя....
АЗ ОТДАВНА СЪМ САМО ТВОЯ.


Благодаря ти за всичко, което ми даваш.
Благодаря ти, че дойде в живота ми.
Благодаря ти за тази любов.
И те моля-никога не пускай ръката ми, защото без теб ще съм мъртва.
Да...... трябва да поживея още няколко години. Знам.
Да, знам, че ще ме чакаш, знам, знам това, Любов моя, Сърце мое, единствено....


лека нощ, любими мой... целувам те по красивите ти устни....
прегръщам те силно.... и заспивам с гласа ти вибриращ в мен....