...бях забравила колко те обичам....
но днес след втората чаша вино отново станах смъртна и...
когато те почувствах сълзите ме преляха на мига...
бих дала живота си за теб с безмерно удоволствие, ноооо....
щях да назнача някой да те пази, любов моя, за те пази, за да го
изживееш и заради мен по най-добрия възможен начин, Могъщество мое!
Ти си единственото нещо, пред което не мога да устоя-пред което силата ми,
стените ми, бариерите ми и силата ми се превръщат в сълзи.
Тиии... като Есента ли си? М?
Ще направиш смърта ми красива ли?
Упойваш ме с красота преди смъртта ми ли?
Или превръщаш вече съществуващата ми смърт в красота?
Светът и хората в него са като бяло поле, любими мой... едно пусто бяло поле...
и да искам нещо да закача, няма какво. Няма. А и аз не съм въдица отдавна, за
голямо съжаление вече и шаранче не съм. Ха-ха! Благодарение на теб! Естествено!
Ти дойде, за да ми държиш печката гореща и да отстоявам себе си, Взрив мой!
Казаха ми го съвсем точно ииии.... аз настръхнах и вече съм убедена.. даааммм....
ииии... ужасно се разлиствам от удоволствие и мъркам като доволна котка, че това
което съм чувствала се каза и от други, които разбират повече от тия неща.

... чувствам те, като себе си те чувствам... ей сега да протегна ръка и ще те
докосна. Толкова си плътен и жив във мен.
Трябва ми тишина, за да те почувствам. Трябва да съм далеч от хора, за да
позволя на душата си да излезе и да те почувства, Обич моя. Знам това.
Ти си моята лудост!
Не знаех какво е моята лудост, докато не те видях и почувствах,
докато не познах всяко твое двнижение и какво има зад него. Познах го по себе си,
защото ужасно прилича на мен.
... затова не знам това или това, че е невъзможно да те докосна прави любовта ми вечна.
Превръща я във вечност заради толкова много неща... заради това, което направи за мен,
с мен, заради това което ми даде и продължаваш, заради това че никога никого не съм чувствала така,
заради това че си моя взрив, моята лудост, моята емоционалност, чистота ми, добротата ми
ДУШАТА МИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ти си моят въздух. Само чрез тебе дишам.
Ти си моята достатъчност, само чрез теб се чувствам пълна. И сита.
Защо ти си ми достатъчен макар и мъртъв и ,,непознат,, а никой жив не успя досега
да ме държи щастлива и обичаща като в първия миг вече една година? Защо.....
Нали си илюзия? И нали.... аз имам нужда от лекар, м? ;)

Хе-хееееее, не псувай! Ха-хаааааааааааа, смея се с глас! Недей! Не... Ха-хаааааа....
Благодаря ти, че дойде, за да те почувствам. О, благодаря!
Всеки път се изумявам колко си приличаме, знаеш ли........ Усмихваш ми се...
Извръщаш поглед. Конфузно ти е. От мен? От мен ли, любов моя? Единствена моя?
Казваш ми, че не си виждал нещо по-истинско от мен... Боже! Наистина ли?!
Ще бъда ли сигурна някога ти ли звучиш в главата ми или нещо друго е... Не знам.
За мен няма значение всъщност. Предостатъчно ми е, че те обичам.
И нищо друго, и никой друг нямат значение между теб и мен.
С никой друг не съм чувствала, че ще го обичам до последния си дъх.
Това е. Точка. И майната им на всички. :) ;)
Знаеш ли....
Ти си друга Вселена просто. Извън. Далече, далече от всеки и всичко.
Дишам... поемам дълбоко въздух чрез всяка твоя лудост и емоция, която доловя.
Нежността ти ме разплаква.... Чрез нея стигаш до най-дълбокото ми и го правиш свое.
Толкова съм твоя, боже! Толкова, колкото никога не съм била.
Потъвам в гласа ти както, когато се унасям в сън и осъзнавам, че всеки момент ще заспя.
още малко... още малко, Единствен мой, още малко и ще те почувствам както преди....
още малко и слагам точка на всичко което е било досега.....
трябваше да го направя още лятото, когато се върнах, но.... не успях.
Не успях, защото отговорите все още ме интересуваха.
Въпросите, обаче са по-важни. По-важни от отговорите.
Толкова важни, че отговорите скоро ще изгубят напълно значението си.
п.п. това ти написах снощи.....