по челото те милвам
с ръцете си треперещи от студ
две крилца от калинки ти оставям
и устни нецелувани от друг
устните ти с пръстите докосвам
и в сърцето ми събужда се зора
капчца от любовта си ти оставям
дошла от моята... най-тъжната душа
но в очите ти, когато те погледна
ръцете счупват се-ледени капчуци...
сълзите разтопяват мене ледната
и плачат с мене всичките улуци
тогава давам ти я цялата си обич
през очите ми мълчаливо тя се стича
иконите се гледат само отдалече
заслужавам ли не знам да те обичам
ръцете ти искам да целувам
да се сгуша в тях и да се наплача
защото си последното ми лято
което милва ме във здрача
да изплача искам всичките години
в които не познавах теб
да те целувам с устните напукани
затова, че се превърнах в лед
защото няма, защото няма.............
нищичко след теб!
да те целувам искам, да те целувам
безумно, мълчаливо-огнено да те целувам
тогава може би ще мога, може би
да простя на този свят, че ме уби.