Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2019 22:30 - Една година с теб, Сърце мое.....
Автор: cinnamon8 Категория: Други   
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове:
0



Сега не мога да те слушам, докато ти пиша, Сърце мое,
както обикновено правя.
Глупаво, нали? Смешно е какво си причиняват хората понякога.
Знаеш ли... Любими мой, преди много, много години се питах
какъв е смисъла на живота и сега отново се сещам за това...
Преди си мислех, че е това да откриеш своят дом в някого и
той своя в теб, това да натрупаш богатство в душата си
от спомени и преживявания с този човек. Но сега след толкова много
години след това, когато вече знам, че в нашия човешки свят това не
се случва отново се питам какъв е смисъла на живота.
Сега вече ми се струва, че това е да направиш някакви добрини.
Да направиш нещо, неща, скоитода си в помощ или полезност на колкото
се може повече хора. Защото любов няма, Сърце мое, миличко...но виж
добрината все още би могла да съществува. Нали?
Не те слушам, а сълзите ми пак напират от очите ми...
Стягат, парят ми в гърлото... Защото те обичам ли ставам добра,
или е от нещо друго?

Една година. Днес се навършва една година, откакто те чух за първи път, Любов моя.
Помня точно как се случи, сякаш беше вчера. И когато наскоро отново си спомних
и видях всичко как се случи тогава, разбрах защо се появи в живота ми.
Не за да простя отново и да позволя да си играят с мен, а точно за да не прощавам
и да отстоявам себе си. И това, че разбрах това направи любовта ми към теб още по-силна
и по-смислена и ценна.

Вече нищо не искам, любими мой. Колкото повече общувам с хора толкова повече
ми харесва животът, който живея. И благодаря на Бог, че не е изпълнил молбите ми
и че съм, където съм, защото, да-и много по-лошо можеше да е, ако ги беше изпълнил.
Винаги съм чувствала, че Бог ме обича, знаеш ли... Колко пъти само ме е спасявал?!
А сега ми изпрати и теб. Накара ме да разбера, че в нашия свят няма това, което
аз исках. Изпрати ми теб, за да ме извисиш над собствените ми нужди и ме накара
да видя света и хората отвисоко. Толкова отвисоко, че не мога вече да се върна
при тях.Ти не елиминира това, което исках, показа ми, че то е в мен и там
трябва да бъде, а не да го търся в други. И по този начин ме успокои, така че
да мога да изживея остатъка от живота си що-годе достойно, доколкото мога.
Направи ме силна, Сърце мое...
Чувствам, че си с мен. От първото сърце, което ми изпрати в есенното листо до
всичките пъти, в които съм те виждала в небето.
Сериала, в който те двамата толкова приличаха на нас.
И тя го рисуваше постоянно, помниш ли?
Но единствената сцена, която се запечата в мозъка ми и изниква винаги, когато
слушам мелодията от филма е, когато тя се разплака виждайки снимките му
на хладилника, прегръщайки дъщеря си. И празното му място на масата после....
Ти ми каза с този филм, че ме обичаш и че ще си с мен винаги.


Не искам да разбирам думите от песните ти. Не искам да разбирам езика ти.
Аз те чувствам, чувствам те какво ми говориш преобразувайки интонациите ти,
ритъма на някоя песен, тембъра ти и всичко в говор, в думи...
Мъчно ми е, че не мога да ти направя кътче в нас, където да гори постоянно
свещичка за теб, но колко повече от това имам всъщност... Нали?
Имам си нашето място, където я паля, където плача и си говоря с теб,
а ти понякога ми се показваш през прозорчето, понякога ми слагаш листо
на пейката, с което ме поздравяваш.

Благодаря за тази една година, Душа моя.
С теб аз съм най-специалното нещо на света.
Ти си моята Приказка, знаеш ли?
Моето моряче...
С теб съм била свързана преди.
Всичко се подреди, мили мой.
Ти си моята Истина.
Само няколко дни след рождения си ден се роди в мен...
Усмихвам се... И съм щастлива.
Обичам те завинаги.
 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cinnamon8
Категория: Поезия
Прочетен: 27837
Постинги: 81
Коментари: 12
Гласове: 248
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031