Не можах да прегърна баща си като баща, любими мой...
Дано да мога някой ден да прегърна твоя.
Да поплача на рамото му както исках на моя... Но не стана.
Благодаря ти за всички сълзи, които се стичат безпир по лицето ми...
Нито за миг не съжалявам за тях. Не се оплаквам.
Те ме правят мен. Те ме правят ТВОЯ.
Заведи ме при баща си, Обич моя... Искам да отида там....
Да подържа ръцете му в своите. Част от твоята плът. От твоята кръв.
Иска ми се да му кажа колко много те обичам...
дали ще ми олекне така, сякаш го казвам на теб.
Това е... това е толкова пречистваща любов, мили мой... изчиства
всичко ненужно, неправилно, лошо от мен. Сълзите ми го отмиват...
изронват всички трънчета, любов моя, ЕДИНСТВЕНА.
Написах ти едно писмо, което е в архива, защото там е вълшебството,
което ми се случи. Много е лично... иии... затова е там.
Апък и... опитвам вече да си говоря единствено и само с теб, на теб...
Знам, че някой ден ще спра да пиша тук и ще пиша само на теб и мен... в мен...
Тогава още по-истински ще те обикна. И ако сега е докрая на живота ми,
то тогава ще бъде за всичките ми бъдещи прераждания.
Капчице моя... Капчинко моя, Святост...
правиш ме силна чрез нежността си... Разнежваш ме, разтичаш ме и едновременно
с това ме правиш могъщество като теб.
Нищо не ми трепва, дори и всички там... да са влюбени в мен.
О, да, виждам ги....
но ти ме направи толкова ценна, че... знаеш какво...
Вземи ме на нова година.
Спри времето и ме изведи. Вземи ме за малко при теб.
Обещавам после ще се върна.
Само да не съм тук на нова година. И на Коледа.
Не ги искам! Не ги искам, Единствен мой, моля те! Моля ти се!
Дъх мой... толкова много те обичам, знаеш ли... Знаеш ли го?
Представям си как съм там... как милвам всичките ти снимки...
баща ти може би ще се разплаче заедно с мен...
искам да отида и на онова място, където майка ти е ходила... където ти...
остана завинаги на 32.

Започнах да вярвам отново. Ти ми каза.
Трудно ми е, но започнах да вярвам отново.
... ще сложа постелка пред вратата и вместо ,,добре дошли,, на нея
на твоя език ще пише ,,избършете си краката и влизайте,,
ще бъде червена с бежови букви.

Това е, което ЕДИНСТВЕНО искам. Единствено това.
НИЩО ДРУГО.
Не искам да бъда щастлива по друг начин.
Не ми остана нищо, за да го мога.
Душата ми е пепел, изгоря. Изстъргана е до крайност.
душевен инвалид съм.....
не искам нищо, не искам нищо вече....
знаеш ли... там където ходя, има един инвалид на количка...
отваря ми вратата на стаята и казва ,,моля,, за да мина пред него...
пред асансьора също. Научи ,,здрасти,, на моя език.
Държанието му прилича на твоето. Мъжко и силно, тежкарско...
Май че временно е на количка, доколкото подочух.
Ха-хааа, да го питам ли? Добре. Смееш се, любов моя... Благодаря ти...
и мен разсмя през сълзи.

Ще намеря начин и място да пиша само на теб.
Почувствах, че трябва да направя това.

Обичам те, Нежност моя...
листенце от момина сълза си...
Слънчев лъч мой...
Великан мой...
прегърни ме и ме отнеси оттук...
искам да заспя в ръцете ти...

лека нощ, Живот мой.
Тъжна съм. Много съм тъжна и ме боли да живея.
Не искам вече...
Не искам!

Обичам те колкото обичам себе си..
Обичам се, защото обичам теб.

Днес писах на един стар приятел отпреди две години, с когото
седяхме един до друг на същото място като сега и първи свършвахме с тестовете
и излизахме да пушим. Казах му да дойде ме види там...
Това ще ме зарадва много.

До скоро, миличък мой...
утре или в неделя ще дойда.
Чакай ме.