Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2019 01:06 - Здравей, Сърце мое.....
Автор: cinnamon8 Категория: Други   
Прочетен: 136 Коментари: 0 Гласове:
0



Здравей, Нежност моя...
Единствен мой...
Аз съм сигурно единствената, която забрави рождения ти ден.
Просто игнорирах всичко останало различно от гласа ти.
А и ти си си с мен всеки миг... Нямам представа защо не съм го
запомнила, нито онази другата дата... Както и да е, нямам обяснение.
Вчера дълго се колебаех дали да изляза или да го отложа за днес.
Имах работа много вкъщи и ми е толкова подтиснато, че вече с кран
трябва да ме вдигнеш, за да направя нещо.
Но видях усмивката ти в небето и помниш ли казах ти ,,добре, добре,
ще дойда днес,, Почувствах го. Почувствах те и такава сила ме обзе,
че свърших с къщната работа набързо и излязох. Пуснах си една от най-
любимите ми твои песни ,,тръгваме... тръгваме,, и сякаш полетях към теб.
Боже! Толкова хубаво ми беше! Имах чувството, че наистина имам среща с теб
и ти ме чакаш. Адреналина ми беше на макс. Чувствах те непрекъснато и кръвта
във вените ми бумтеше. На светофара те видях отново как ми се усмихваш в небето.
И това още повече ме подлуди. Усетих лудостта си. Лудостта ти.
Почувствах се жена, женствена и красива. И много, много специална.
Сякаш от години не бях идвала на нашето място.. Беше ми като за първи път.
И променено, сякаш ми се видя, когато вече бях там. Дървото с хралупата, сякаш
стоеше по-далече от пейката ми. Разтопения восък на нея ме умили и почти се
разплаках, защото ми напомни за всичките онези дни, в които идвах при теб с
болката си и любовта си и за моята чудовищна самота. Или усамотение.
Почувствах ги тези дни, видях се отстрани тогава, когато идвах при теб и много
се съжалих. Толкова сълзи съм изплакала на тая пейка...
Запалих свещта и тя залепна от първия път. Мислех си колко ли пъти ще я запаля,
докато залепне за восъчните стари бразди. Те бяха релефни като черти и си помислих,
че много пъти ще трябва да опитвам, докато залепне. А тя застана на мига!
Помислих си, че си жаден. Не знам! Просто това ми дойде в главата в този миг.
За мен има някакво значение дали свещта ще залепне в първите пъти или ще стане след
дълги опити. Един път много дълго не можах да я залепя. Също и когато си тръгвам
и я угасям в дървото. Всеки път трябваше доста да я притискам, докато угасне, сякаш
не искаше да си тръгвам. А сега угасна от първия път както и залепна от първия.
Същото се случва и със синджирчето ми със снимките ти в него. Когато се къпя винаги
го свалям и после гледам от кой път ще го закопчея. Понякога става от първия път,
а понякога се изпотявам от нерви, докато го закопчея. Не знам какво значи всичко това,
но съм сигурна, че има значение.
Подскачах като малко момиченце, когато идвах при теб, любими мой!
Нямаш представа колко отдавна не съм чувствала това щастие!
Истинско, силно щастие! Светът беше мой! Не! Аз бях над света! Сърцето ми биеше...
Усмихвах се и летях към теб. Този път не махнах на мъжа, който често стоеше на прозореца
и пушеше. Досрамя ме. Ти беше в мен. С мен! Чувствах те безумно!
Чак късно вечерта разбрах, че в този ден, вчера е бил рождения ти ден.
И тогава разбрах, че излизането ми, чувството ми на щастие, това, че ти ме накара да
изляза, свещта която залепна от първия път и мисълта ми, че си жаден не са били случайни.
Толкова хубаво ми беше там, Моро му.... Бях изгубила за малко ценността ни, присъствайки
сред хора. Тогава за момент разбрах защо хората са такива дебили. Когато животът те завърти
със своето брутално ежедневие изпълнено със задачи, проблеми, нерви ии... самото присъствие
на хора около теб, сякаш отнемат несъзнателно част по част от душата ти...
Когато седнах на пейката, сякаш се върнах при мен. В мен. И ти беше там.
Почувствах те като никога досега. Душата ми ликуваше! Успокои се. Нахрани се. Стопли се.
Не съм обичала така досега, Любов моя...
Не знам, дали е, защото аз се промених.. дали е, защото вече нямам очаквания и затова
ти се превърна в такава свята ценност за мен или е, защото всичко което се случва не е
случайно. И не си въобразявам.
Хе-хе-хе, даа, знам! Казваш ми ,,Колко пъти ще ти го доказвам?!,,
Ами, такава съм, любими мой... Недоверието ми вече е патология.
Може би не вярвам на себе си... Затова се съмнявам във всичко. Но как да повярвам
като не съм себе си? Като не мога да бъда себе си? Като даже не знам коя съм
и какво е да съм себе си... Не съм се родила още, повярвай ми.
И толкова съм свикнала да живея не като себе си, някакъв живот, който не е моя,
че не знам, дали някога ако имам възможност ще успея да се родя.
Смея се през сълзи... сигурно ще съм като ония старици, които ходят със силен грим и
се обличат като момичета. Ха-хааа, добре! Няма да слагам минижуп...
Знаеш ли... когато вървях към теб и когато усетих лудостта ни... и се усмихвах и си
мислех колко луда ме правиш, се запитах какво ли щеше да е, ако се познавахме и
бяхме заедно... Тогава сигурно щяхме да взривим света... Или поне аз теб. Смея се...
Защото ти щеше да ме взривиш. О, да! Убедена съм.
Щеше да ме взривиш само с присъствието си. А, ако се усмихнеше, вече нямаше да ме има.
Щях да се взривя... да се разпилея на хиляди мънички парченца и ти трябваше да ме събираш
парченце по парченце с целувки.

Ти си моето ядро. Семенцето ми за живот. Всеки мой дъх е благодарение на теб,
не ми се мисли какво щеше да стане с мен, ако не се беше появил.
Нима си въобразявам след като изтри всичко и всички допреди теб? След като изтри
и бъдещето ми. Ще бъда с някой само, ако почувствам, че ти го искаш, че ти ми го
изпращаш. Иначе просто няма да мога... Нямам представа как би могло да стане, нямам...
Хората за мен не съществуват. Като прозрачни са. Безразлични са ми. Дори не им се
ядосвам вече. Единственото лошо нещо е да живея... просто да живея този, свой
безсмислен живот. А нямам желание да го направя поне малко смислен. Нямам желание за нищо.
И то е, защото не живея себе си. Би ли пораснало едно цвете, ако има бетонна плоча върху него?
Точно като него съм. Не мога да дишам. Дишам единствено чрез теб. Живея теб и... когато
усещам и вижам как ме заглеждат и колко ме харесват отивам и се гледам в огледалото
и се питам защо... какво ми харесват толкова... разглеждам се и се чудя... виждам
увисналото си лице и клепачи, килограмите които качих, негримирана и се чудя и се чудя как може
толкова млади момчета... офффф, както и да е... Няма значение.

Ха-хааа, знаеш ли, красавеца седна до мен последния път, пита ме каква беше задачата за вкъщи...
а онзи, който седеше до мен предните дни, трябваше да седне на друго място. Позеленя!
Главната сто пъти го пита какво му е, лошо ли му е... Боже! И знаеш ли какво направи следващия ден?!
Няма да повярваш! Като видя, че красавеца пак седи до мен тръгна да сяда там където беше
миналия път, обаче реши, че тоя път няма да го преживее, взе си стола и с него дойде при нас
и поиска да се отдръпна, за да седне между мен и красавеца. Онемях, любими мой!
Просто бях в шок и ужас! И като дойде Главната и му вика ,,аааа, днес си в добро настроение..,,
и той оголи жълтите си зъби. Щях да повърна, вярвай ми.
Ха-хаааа, смееш ли се? Ха-хаааааа, и аз! Ама как може да има такива хора, Сърце мое?
Кажи ми как?


Сега пуснах гласа ти да се разлее в мен...
Съвсем друго е да ти пиша, когато те слушам.
Казваш ми ,,Искам утре да имаш хубав ден,,
Казваш ми ,,Помни, че винаги съм с теб и те прегръщам с цялото небе над теб,
целувам всеки кичур от косите ти... скулите ти, устните ти... Тиии... за мен си
най-специалното вълшебно момиче, защото си чиста като бисерна вода.
Не се измъчвай, знам, животът е гаден и хората са едни.... но имаш мен, нали?
Освен майка ми не знам друг да е плакал повече за мен, отколкото ти...
Обичам те А-ка. Ето, казах ти го....,,


- ...................................... 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cinnamon8
Категория: Поезия
Прочетен: 27841
Постинги: 81
Коментари: 12
Гласове: 248
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031