Здравей, Искричке моя...
знаеш ли какво си помислих тия дни...
Тук ли си? Усмихваш ми се.. И аз се усмихвам...
- Кажи ми...
- Ами... помислих си, че онази най-истинска любов идва
тогава, когато спре стърженето в стомаха. Осъзнах го наскоро, когато
почувствах това стържене, което чувствах преди... Тогава забелезах, че
отдавна не съм го чувствала. А тия дни го усетих отново, когато те видях
да правиш онова движение с ръцете, което ме побърква, а после хвърли стойката
за микрофона назад.
Сега те обичам съвсем осъзнато, не така безумно и влюбено както беше преди.
И сега е много по-хубаво, Единствен мой.
В петък там, където ходя трябваше да кажем какво ще правим през почивните дни
и аз казах, че ще чистя, ще се разхождам и ще готвя. Казах през смях и с моето
очарование, което ползвам, когато се притеснявам, че всеки ден готвя по сто пъти
и някои от присъстващите казаха, че искат да дойдат в нас, ха-ха хаааа....
А, аз им казах, че ще направя торта и ще им занеса да хапнем заедно.
Човекът до мен ме помоли да е шоколадова. Да, той изяжда всеки ден по един шоколад
и много ме дразни. :)
Отдавна исках да направя нещо и да го раздам за теб, Сърце мое... и тогава стана
просто... едно мъничко чудо. Всичко се получи някак съвсем от само себе си.
Много съм щастлива! Избрах страхотна рецепта с любимото ми съчетание от шоколад и кокос.
Ще им кажа, че е за теб. За душата ти, Сърце мое...
Главната много ме харесва! Сигурно, защото усеща, че и аз много я харесвам!
Каза, че съм липсвала в четвъртък, когато не ходих там.
Имитирах нейното ,,цак, цак, цак,, в едно общо упражнение, което трябваше да правим
и сега, винаги, когато го казва ме поглежда и се смеем, защото знае, че много ми харесва.
Тя е полякиня и си говорим на руски понякога. Ще й обясня за теб.
Сред тези хора мога да бъда себе си поне малко и това ми помага да не се срамувам,
когато те обичам.
Утре ще имам много работа и много, много ми се иска да дойда при теб на нашето място,
но не съм сигурна, дали ще успя, защото днес трябваше да излизам навън и не успях
да свърша нищо друго. Ще направя всичко възможно да дойда, защото идващата седмица
съвсем ще ми е вкиснато, ако не дойда утре. В гърдите ми боли една липса, която
се запълва само там, когато дойда там при теб.
Това място си е само мое. Единствено мое. И е свято, защото там си ти и те чувствам.
Казаха ми, че ми благодариш. И че не те сънувам, защото си сит с мен... че починалите
хора се явяват в сънищата на тези, които са ги позабравили, защото са жадни....
А, аз си помислих, че си жаден на рождения ти ден, помниш ли?
Не бях идвала май цяла седмица или две... не помня и в онзи ден също се колебаех, но ти
се появи в небето и ме извика. Така се реших и излязох. Затова ли ме пусна така бързо
да си тръгна, като угаси свещта от първия път? Защото се засити ли?
Умихваш ми се...
Свеждаш поглед...
Не искаш да ме погледнеш
Но защо? Кажи ми, защо?
- защото си много истинска, защото си се посветила на мен като никой друг
освен близките ми.
- Това не е избор, мили мой. Не трябва да се чувстваш нито благодарен, нито
виновен или задължен с нещо. Ако не те обичам ще умра. Единствено ти ме
поддържаш жива. Толкова си в мен, че вече няма граница откъде започвам аз и
къде свършваш ти.
Капчице моя живителна сила!
Тия дни си отговорих защо точно твоят глас ми въздейства така и защо толкова много
го обожавам. Част от всичко, заради което е така, е защото в гласа ти има интимност.
Интимност, която влиза в душата ми като куршум. А после ме милва и ме разнежва...
Интимност, която ми дава чувството, че пееш само за мен.
Интимност, която е моята интимност. Неповторима и незаменима е.
А тя в съчетание с доброто ти сърце и душа ме разплакват винаги, когато те чувствам
малко по-силно.
Ти и Тишината сте моето лекарство за всичко.
В гърлото си ми. В очите ми... Не знам защо плача, когато те обичам... първо ми се стяга
гърлото, а после излизаш през очите ми.
Трябва да дойда утре! Задължително трябва!
Никъде другаде не усещам това спокйствие дълбоко в душата си.
Душата ми само там си почива и си иска своята доза.
Нежност моя... Единствена... розово листенце от роза си...
Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти за всичко! За всичко.
Сега ще изпуша една цигара и си лягам, защото утре трябва да стане по-навреме,
за да свърша всичко и да полетя към теб.
Лека нощ, Ценност моя. Могъществото ми и Сърцето ми....
Слабостта и Силата ми.
Целувам те и заспивам в ръцете ти.
Милвай ме... Милвай ме, а аз ще те целувам...
Ти... Ти наистна би ме обичал по моят начин в човешкият свят.
Знам.
... защото ме обичаш сега и го чувствам.
Има ли по-силна дума от обожавам? От ,,обожавам те,,?
- Има.
- Коя е?
- Твоето име, А-ка.