Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12 23:53 - Здравей, Единствен мой!
Автор: cinnamon8 Категория: Други   
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.12 23:57






Вчера направих тортата, любов моя...
Бяха големи дилеми! Чудех се коя да избера, защото тази,
която избрах в последствие ме хвърли в едни съмнения... не можех
да разбера какво държи втория пласт твърд. Нямаше краве масло, което
обикновенно го втвърдява и... много се чудех, дали нея да направя.
Плюс това нямах достатъчно сметана и бисквити за блата иии.. много се вкиснах :)
Гледах цял ден други рецепти и нищо не ми харесваше...

Накрая все пак се осмелих и реших да импровизирам с онази рецепта, при вида
на която сърцето ми каза ,,Тя е!,, Освен всичко друго трябваше и да я увелича,
защото беше за много хора, а по рецепта тортата беше малка.
Но щом взех решение... Ела да видиш... Употребих де що имаше бисквити в нас,
допълних и с натрошени бишкоти и блата стана даже по-дебел от нужното.
После разбрах и кое държи втория пласт, оказа се сух шоколадов крем, пудинг.
Но аз трябваше много да го увелича и прибавих крема сирене още един пудинг,
захар, шоколадова глазура, която имах и се получи. По едно време те чух в главата си :)
Каза ми ,,Внимавай! Не искам да се порежеш.,, И се усмихнах. Вече бях напълно щастлива!
Като цяло тортата нямаше вида, който исках и изглеждаше досущ като домашната торта на обикновена домакиня, но пък за сметка на това беше невероятно вкусна.
Много се притеснявах, дали ще я харесат. Но най-вече се притеснявах как ще им кажа,
че е за теб. Притенявах се всеки миг и репетирах безброй варианти, но все така продължавах да се чувствам неуверена спрямо реакцията на всички.
Всичко си дойде на мястото, щом излязох и си пуснах гласа ти.
Не стана веднага, а чак на половината път до мястото, където отивах. В един момент
ми дойде такава сила, че можех да обърна планини! Зарадвах се много, че ти ми даде нужната смелост да направя онова, което бях замислила и исках, но в последствие ме достраша.
Тогава разбрах, че ти ми помагаш да бъда себе си, че одобряваш това, което съм аз
и искаш да съм аз. Да не се страхувам. Да не се срамувам. Да бъда силна и да отстоявам себе си и желанията си. Все още нямах идея как и какво ще кажа, но вече не се страхувах. Решението ми беше твърдо и нямаше сила, която да го промени.
Пристигнах навреме и се качих до стаята. В коридора срещнах Главната. Прегърнахме се и много се зарадвахме една на друга. А, аз още повече, че имах възможност да говоря с нея насаме. Не говорех на руски, защото я усещам, че се притеснява, защото не го говори много добре, но намерих думи на другия език и й казах, че съм донесла тортата. Тя много се зарадва.
Питах я кога ще може да я ядем и тя каза, че може би през почивката. Аз й казах, че тогава всички излизаме да пушим и тя предложи да е половин час преди почивката. Тогава казах й тортата трябва да се сложи в хладилник, който мислех че има в кухнята. Забравила бях,  че преди две години, когато също бях на това място го махнаха. И тя каза, че щом е така ще я ядем веднага щом всички се съберат. Боже! Толкова бях щастлива! Греех и цъфтях!
Тогава й казах за теб, че тази торта е за твоята душа и я помолих да обясни това на всички. Тя, разбира се прие и каза да донеса чиниите от кухнята, а после ми прати помощник, с когото да ги занесем до стаята. Той беше най-срамежливият от всички и този, когото хващах да ме гледа скришно. :) Затова, когато дойде в кухнята и ме повика по име се стреснах, а той се усмихна и каза, че Главната го праща да ми помага.
Занесохме чиниите и вилиците. И когато всички дойдоха Тя разказа, че имаш рожден ден :)  и че аз съм направила торта за теб. Така беше решила явно, че имаш рожден ден, въпреки, че думата, която употреби май беше помен, още не съм я проверила, но май така беше... :)
Започнах да режа тортата... Главната извика от радост щом разбра, че това са кокосови бонбони, които се оказа, че много обичала, също като мен. :) В този момент вратата се отвори и влезе една жена. Главната каза, че е новата ни колежка. Раздадох чиния с торта на всички и разбира се и на новата. Започнахме да ядем и аз също свеждайки поглед в чинията си, защото умирах от притеснение дали ще я харесат. Бях пробвала само крема, докато я правех и нали съм на диета близнах
съвсем мъничко. В един момент започнаха възгласи ,,О, боже мой!,, ,,Адски вкусно!,, ,,Мммммммм,, и тн и тн. и аз просто..... едва се въздържах да не се разплача от щастие. Много! Много бях щастлива, Сърце мое! Нямаш представа колко! Когато обаче отидох в кухнята да занеса част от празните чинии се светнах, че не казах името ти, а знам че трябва да се каже.
И сега?! Нов проблем! Как да направя така, че да го кажа, как?!
Върнах се в стаята и един от присъстващите говореше на Главната колко е вкусна тортата и аз веднага се хванах за случая :) и казах, че това е за........ първото ти име, а след това и второто. Казах го високо и отчетливо и бавно. И отново повторих, че е за душата ти... Сега вече бях напълно удовлетворена. Но чудесата не свършиха дотук.
Заради новата, Главната накара всички да се представим отново и всеки започна да разказва... Дойде ред и на новата и познай!!! Каза, че е от твоята страна!!! Представяш ли си??!!! И че те знае и че също много те харесва. Божичко! Точно в този ден, точно от твоята страна... Не е ли това едно огромно чудо, мили мой?!! Не ли знак, че сякаш ти дойде там чрез нея?
Или, че просто с нейното идване ми даде знак, че си доволен...
Днес беше най-щастливия ми ден! Не стъпвах на земята от щастие!
А, когато се прибирах вкъщи на няколко пъти те видях в небето, цялото лице даже с ухото, което вече мога да нарисувам и със затворени очи. Веднъж устните ти и сърце под тях... А малко преди да се прибера се появи отново с цялото си лице и с широка усмивка.

Преди малко се случи още едно чудо. Казаха ми отново съвсе точно защо си се появил в живота ми. Описаха ме брутално точно как съм била в ситуация на душевен паралич /колко точно нали?/ как съм била като в едно корабокрушение, падение и неимоверна болка и безверие. И че ти си дошъл, за да ми помогнеш да премина през тази ситуация, да ми помогнеш да не се чувствам жертва,
да запалиш любовта в мен отново със своята любов и да ми бъдеш вдъхновение.
Жената много се учуди, че си си отишъл. Не знаеше, че си починал. И все се чудеше абе защо защо си си отишъл... Идва вика пък после си отива.... Но аз знаех какво означава това. Ти живееш в сърцето ми. Само в сърцето ми, защото не си между нас.

Единственото, което ме натъжи днес е, че онзи човек, който преди беше донесъл стола си, за да седне между мен и красавеца, вече сяда през стол от мен, за да може красавеца да седи до мен.
Чувствам се виновна и ми е гадно, че може би ми е проличало и той е разбрал, че....
просто... виждам през него. Разбрал е, че нямам симпатии към него и затова започна да седи през стол от мен. А красавеца, който първоначално си дърпаше стола и сядаше възможно по-далеч от мен, когато мястото позволяваше, сега седи плътно до мен и даже ръцете ни се докосват доста често, щом хване тетрадката си или разгърне лист от нея... Започна често да ми говори и да ме пита разни неща...
Аз естествено не давам вид, че съм забелязала тия неща...
Засега се забавлявам и той е просто повод да се усмихвам по-често.
Всички хора, които виждам, че ме харесват за мен са... като един филм, който аз отдавна съм гледала, гледала, гледала, а те... тепърва започват да гледат. Гледам ги отвисоко и се усмихвам на това как си мислят, че само те знаят какво изпитват, а всъщност са като деца, които крият откраднатият шоколад зад себе си, но не знаят, че имат изцапано от него по устата. :) И аз бях такова дете, затова знам. Но отдавна пораснах. И филмът съм гледала безброй пъти. А те още продължават да го гледат.

Това е, Сърце мое! Запитах се защо по-рано не съм направила това за теб? И отговорите ме ужасиха. Обичала съм те егоистично. Без да правя нищо за теб. Само смучех от силата, която ми даваше и плачех защото исках повече, а изобщо не се замислях да направя нещо за теб.
Дори не почетох рожденния ти ден и онази другата дата. Стана случайно на последния ти рожден ден от само себе си, но всичко което направих пак беше благодарение на теб, а не умишлено. Ти ме извика.
Не знаех, че онзи ден е твоят рожден ден. Запалих свещта на нашето място, оставих ти цигара, но чак вкъщи вечерта разбрах, че е рождения ти ден. Нищо, освен твоят глас не съществуваше за мен, нищо!
Нито дати, нито хора, нито имена, съвсем нищо. Само твоят глас, който е живот за мен. А за теб аз не направих нищо. Ужасно ме е срам и се чувствам като всички останали хора, които като комари смучат от други, което им е нужно, а после или умират от преяждане или някой друг
ги убива щот изнагляват. Изнагляват както аз изнаглях, когато исках повече, отколкото ми даваш. И плачех, защото исках да те прегърна.
Жената ми каза още, че си дошъл, за да ме учиш. Ти вече ме научи на толкова неща...
Но явно имам да уча още много. Прости ми, че бях такова абсолютно брутално дърво. Такъв пън.
И мислех само за себе си.
Любовта ми към теб ... колкото е голяма, толкова и сълзите ми са ... Получи се някакъв вакуум, от който не можех да се събудя. Да изляза от този кръг, в който те обичах по човешки и плачех, а после безусловно и ставах щастлива. Моля те, прости ми.

- Обичам те. Прости на себе си. Когато спреш да чувстваш вина, когато си простиш всичко, което все още смяташ за непростимо, ще можеш да простиш и на всички, на които е нужно, защото ще разбереш, че  и  ти си била като тях, а те са теб, когато ти си била като тях. Няма за какво да ти прощавам. Виждаш ли ме? Усмихвам ти се... Днес ме направи много щастлив и аз се гордея с теб. Гордея се с теб.












 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cinnamon8
Категория: Поезия
Прочетен: 20346
Постинги: 76
Коментари: 12
Гласове: 246
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031