Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2019 14:50 - Здравей, Сърце мое....
Автор: cinnamon8 Категория: Други   
Прочетен: 148 Коментари: 0 Гласове:
0



като дете съм което строи пясъчни замъци на брега на морето в съня си...
дори си представям как се целувам в тях със своя екзотичен принц
макар щастието ми да е тъжно щастие, защото вече не съм онази
чиста перличка в чиято стерилност живееше само ти....
Пораснах. Станах истинска жена. Много ме боля от това и много плаках,
но го приех. Нямах избор.
Нямаш представа колко хиляди пъти се питах защо ми се случи това,
този гръм, който изгори очите ми. Казвах си, че е проверка, казвах си,
че е за да не бъда толкова обсебена от теб, но сега когато се усетих пораснала
разбрах защо се случи. Бях забравила, о.. бях забравила, че когато не знаеш защо
нещо се случва в живота ти трябва да почакаш и да видиш как ще се чувстваш, какво
ще стане след някое и друго време и когато видиш сбора, резултата, ще прецениш задачата,
дали е била изваждане или събиране и по резултата ще разбереш защо ти се е случило нещо.
Къде си сгрешил, какво не си довидял, какво е трябвало да промениш, накъде да тръгнеш....

на брега съм....
той ме целува и усещам хилядите косъмчета от брадата му как ме боцкат по лицето...
искам да ме целува още, да го целувам още... още... още...
искам да ожули силно лицето ми с тази брада.... искам!
Искам ръцете му.... искам да го докосвам... привлича ме безумно и не мога да спра
да мисля за него.... за онзи пръв миг, когато погледите ни се срещнаха и останахме така
неподвижни, замръзнали няколко минути гледайки се в очите. Беше точно като по филмите,
когато каданса се забавя и ти разбираш-аха, тия двамата се влюбиха..
но, когато чуя гласа ти, той е като вълна, която събаря замъка ми и аз...
и аз не плача и не искам да го построя отново... забравям принца и всички хора и света...
Плача, защото ми липсваш. И искам да прегърна теб. ТЕБ, РАЗБИРАШ ЛИ?
Не искам сънища, които приличат на теб, не искам реплики било то и толкова красиви...
Оттук-нататък може пак да се влюбя, може и да обикна някого дори... нооо... не вярвам
да е както обичам теб. От цялата си душа. Без разум.
ТИ СИ МОЯТА ДУША
ВЪВ ВСЕКИ МИКРОН ОТ ТЕБ Е МОЯТА ДУША
ВЪВ ВСЕКИ МИКРОН ОТ МОЯТА ДУША СИ ТИ...
Гледам те и не вярвам как всичко, което си ти, съм аз....
мислех си, че това с теб ще получи своето удовлетворение, когато видя мечтите си сбъднати...
че това е като цикъл, който тогава ще има своят хепиенд и ще ме удовлетвори...
Знаех, че се заблуждавам и сега, когато слушам гласа ти имам смелостта да си призная,
че никога няма да свърши, защото... ако мечтите ми се изпълнят, по-специално втората,
това ще значи, че първата работи успешно и аз съм натрупала мат.възможности...
А ако наистина някога ги имам и всичко това се случи... няма да мога да спра да правя добро,
ще искам да правя още и още и още... в най-различни форми и начини...
заради теб, Сърце мое.... защото така получавам своята взаимност с теб. Като давам...
като давам от доброто, което си ти, а усмивките и радостта на получилите го ще са твоята любов към мен.
Няма как да си илюзия щом те обичам толкова всячески.... Смешно е, но няма как да го обясниш
това на простаците. Защо не някой друг, а именно теб? Само това стига, че нищо не е случайно.
Ако по някакъв начин те изгубя ще стана като всички дебили по тая земя...
ще изгубя душата си, ще остане само човешкото ми... Тогава ще съм напълно достойна за презрение.
искам да мога да раздавам добро, правиш ме толкова добра, Сърце мое... толкова уютна и смирена...
как ми се иска да раздавам добрина, заради теб, заради теб, само заради теб
аз... не знам дали някога ще успея да спра да мразя хората...
- Номерът е не да спреш, любима моя, а да се научиш да ги приемаш каквито са без това
да те вади от контрол. Някога ти също правеше същите грешки, от които ми подскачаш сега..
Забрави ли? Казвах ти вече това. Виждаш себе си в тях, затова ги мразиш, но всъщност мразиш
грешките си, онази която беше преди. Нея мразиш. Обикни я, както се обичаш сега.
Обикни онова наивно, глупаво момиче, което се молеше да го обичат забравило себе си...
онова, което вярваше в любовта и я чакаше... и се надяваше. Тогава ще обикнеш и хората.
Прости си. Прости им.
- Обичам те! Обичам те толкова.... толкова много.... толкова много...
Не ми се живее в този свят. Вземи ме! Вземи ме по дяволите!!
Душата ми изгоря вече!!! Изгни!!! Разбираш ли?!! Разбираш ли?!!
Все едно онова желязо пробило предното ти стъкло е забито в моята душа,
живея все като пет минути преди смъртта... ДАВЯ СЕ! Давя се в собствените си сълзи....
Не искам спасение. Не искам помощ. Искам само теб. Само теб, само теб, само теб...



 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cinnamon8
Категория: Поезия
Прочетен: 27860
Постинги: 81
Коментари: 12
Гласове: 248
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031