В Черни Облаци се сгушвам,
по-лека даже от перце съм.
Стъпки хорски вече не чувам.
На косъм съм да се сбогувам.
В Черни Очи до дъно потъвам.
Звездите сълзите ми целуват.
Пътеки зад себе си не виждам-
те в есенни листа се губят.
Черен Вятър ми направи къща,
косите, черните, ми милва...
Не искам вече да се връщам.
С тази Черна Обич си отивам.
... а бяла пеперуда е душата.
В ръцете Му силните се гали.
Няма никой, нийде по земята
тази обич с нещо да погази. 


За теб, Любов моя... Сърцето ми мое....
Обичам те с всяка своя клетка. Всеки миг. Винаги.
Ти си моята Черна Любов, която ме сътвори толкова Бяла....
Всеки мой дъх е твой, любими мой...
Прегръщам те, Сърце мое.
Щастлива съм, защото те обичам.