знаеш ли...
не отидох на последния ден тогава... преди две години,
когато пак бях там. Не отидох на последния ден, защото...
защото не можех да се разделя с всички тях. Не можех.
А сега съдбата или кой знае какво ме изпрати отново там!
Така не исках да е там, така не исках, но....
Знаеш ли колко скъпо ми е всичко там? Колко спомени имам,
какви моменти? Беше ми безкрайно хубаво...
И сега вървя по същия път, по същия път както тогава, за да стигнам там.
По същия път, но аз не съм същата. Толкова е тъжно... да се чувстваш
затрупана от времето... да се виждаш каква си била преди и колко си
пораснала. А с израстването си загубила онова детско наивно очарование,
което украсяваше душата ти...

Сега съм на същото място. Поздравявам се често с хората, които бяха с мен тогава
и днес също като мен са пак на същото място. Правя цветя от хартийки на дъвки, но.........
Но............................. По дяволите! Не мога да върна времето назад!
Пак сядам там, където сядах да пуша сама и единствено аз.... заведението не работи,
просто.... вече нищо не е същото. Погребано от време е. Любимите ми хора вече работят...
срещнали са любовта и изобщо и не се сещат, навярно за мястото където съм... камо ли за мен...
Защо плача? Защо? Защо съм такава? Защо си ме направил такава, Господи?

Всеки ден правя по едно цвете. Играя си с него, когато ми е нервно... въртя го с пръсти
като въртележка. Тази въртележка ли върна онези моменти в живота ми, които бяха най-красивите
в него? Защо се повтаря всичко? По същия начин? Не! По много по-хубав, защо?
... за да изпиташ любовта ми ли?
Усетих се жива!!!!! Усетих се жена! Човешко същество!
Вече... имах чувството, че съм пластмасов робот.
Поиска цветето ... отвори длан, за да го сложа в нея, а после ми го връщаше...
за да го поиска отново. Знам... за да докосна ръката му със своята дори и за миг.
Миг, който той повтаряше безкрайно много пъти, докато аз казах ,,Не,,
Знаеш ли какво ми пусна ютуб в момента??? Онзи лигльо НВ, когото слушах пет години.
И това ли е случайно, м? Кажи!!! Защо мълчиш?! Къде си? Къдеее?????
Защо всичко се повтаря?
Защо не ми дава да рисувам, а ме кара да уча както правеше друг преди две години, защо???
Защо се случва това? Не! Не! Не! Нееееееееееееее............ не искам да чувам това!!!!
Не искам да чувам, че мъртвите са при мъртвите, а живите при живите... Не!!!!!!!

ТА ТИ СИ В СЪРЦЕТО МИ ПО ДЯВОЛИТЕ! вИЖдаш ли сълзите ми??? Виждаш ли ги|?222
За бога, моля те, спри това! Спри го!
... аз... аз... не знам как да съществувам без теб... НЕ МОГА!
Ако не изпълня мечтите си, ако останат така ... неизпълнени ще бъда осакатена за цял живот.
Никога няма да бъда напълно щастлива! Разбираш ли, Сърце мое?
Трябва да станат, трябва! Трябва да отида там и да прегърна баща ти! Трябва!!!1

Моля те, Моро му.... Сърцето ми... моля те... спри това! Не го искам!
Той се изчервява като... като... малко дете... само като го погледна.... и едновременно
е толкова смел. Прави неща, с които явно ми показва всичко................
А, аз не мога, не мога, не мога.........
Не мога .
Не си играй с моето уединение. Идва ми в повече.
Искам само теб да обичам. Да съм само твоя! Моля те, Сърце мое...
Пише в тетрадката ми, а ръката му докосва плътно моята...
Кара ми се, когато рисувам, а не слушам Главната и не пиша...
Защо се повтаря всичко същото, защо, защо................
Бях свикнала със самотата си. С това, че остарявам и че ще изживея живота си така...
А той е по-малък, дори от теб...

Спирам. Не мога да ти пиша повече....
Изцедена съм. Нямам сили за нищо...
Душата ми мина през месомелачка.