ще застана още веднъж пред теб, но този път
всячески ще се убедя да повярвам, че си ти...
ще те накарам да затвориш очи и ще ти кажа да не ги отваряш...
тогава ще затворя очи и аз...
ще стоим един пред друг на дъх разстояние...
тогава ще повдигна ръцете си към красивото ти лице и ще го
опозная с пръстите си...
Ще милвам челото ти с пръстите си на двете ръце...
после леко и бавно ще се спусна по слепоочията ти...
ще докосна очите ти.... най-красивите очи...
ще начертая пътечка по носа ти... която ще ме отведе до
устните ти. Тях ще милвам най-дълго, много дълго...
бих искала вечно.
И понеже няма да ми е достатъчно да ги милвам с пръсти
ще те целуна!
ще те целуна така, сякаш животът ми зависи от това....
ще те целувам с цялата си любов и ще се надявам да ти я предам
поне малко, колкото да ми олекне за момента...
ще сложа ръце на рамената ти...
най-мъжествените рамена!
ще ги милвам със затворени очи и ще се надявам да съм успяла
да повярвам, че си ти...

и навярно ще мога, защото дори най-силната идентичност не можа
да се задържи дотолкова в мен, че да те измести...
беше корабокрушение, от което оцелях единствено аз...
ще мога ли да ти дам любовта си..
ще мога ли да ти покажа колко те обичам...
ще мога ли да заглуша онзи чук в главата ми, който ми казва, че
с чужди устни не се лекува болката от това, да обичаш някого,
когото не можеш да прегърнеш...
не бях заспивала с гласа ти отдавна...
умишлено не го правех.... страхувах се...
но от два дни не мога да заспя с друго, освен с твоя глас,
който гърми в ушите ми.
и колкото по-силно е... толкова повече се успокоявам...
а си мислех, че няма да заспя на толкова силна музика...
когато се унасях, обаче... музиката остана някак на заден план като далечен фон
и чувах ясно само гласа ти...

после... после ще танцуваме...
о, да! този път ще изпълня всичките си мечти!
ще танцуваме само аз и ти, не пред хора...
ще те притисна плътно до себе си
МОРО МУУУУУУУУУУУУУУУУ.............................
не съм обичала друг път така.......... по дяволите, не съмммммммм...............
знаеш ли...
просто полудявам без теб....
мммммммммм.... не ръмжи така, недей....
ще дишам арома ти..... ще дишам сякаш живота ми зависи от това
щ дишам теб, ще те вдишам за да те имам колкото мога по-дълго да те задържа...
скоро ще опитам отново да те нарисувам
ще треперя все едно ми е за първи път...
а сега отивам да спя
и ще пусна отново гласа ти да гърми в мен
да се разлее в мен, за да се успокоя....
успокоявам се само, когато душата ти се докосва с моята...
когато се смесят и аз се разтопя в теб...

ОБИЧАМ ТЕ ДО СМЪРТ. ТОВА Е. ТОЧКА.