дойдох да ти кажа довиждане оттук, любими мой...
вече ще останеш единствено в мен
отдавна исках да напиша последното си писмо към теб,
но не намирах точните думи. И сега не ги намирам...
Много пъти съм обичала, влюбвала съм се, наскоро видях,
че съм казвала същите думи към друг човек преди повече от 17 години
Толкова странно ми беше да ги прочета.. но в сърцето ми не трепна нищо
Абсолютно нищо.
Знам всячески и с цялото си същество, че ти ще бъдеш последният.
Последният, който ме накара да обичам по този начин, последният който
така изцяло изпълни сърцето, ума и душата ми.
Изпепели миналото ми и ме промени. Върна ме на самата мене си.
Стигна до ядрото ми и го направи мой център, превърна ме цялата в това ядро.
Вдигна ме до себе си. Толкова високо, толкова високо, че продължава да ми е
много трудно да живея в този свят, сред тези хора...
Щом чуя гласа ти или видя баща ти някъде из нета и от очите ми на секундата
бликват сълзи... Видях толкова пъти в представите си как го прегръщам..
и му казвам ,,Обичам го. Много го обичам. Много!,,

Бъди винаги с мен, любими мой. Не пускай ръката ми.
Помогни ми да вярвам и да не се страхувам.
Успокоението на душата си ми. Прегръщаш я с мъжествените си ръце и я превръщаш
в пукхаво рижаво котенце. Толкова те обичам... толкова много, толкова много..

Ще те накарам да живееш. Ще те съживя. Името ти ще живее и ще раздава добрина и любов...
Ще прегръщам хората, вместо теб. Ще ме прегръщат те, вместо теб.
Вместо физическото ти ти, но в душата ми ще си те чувствам винаги... Винаги заедно с мен.


... думите за любов са еднакви, не са толкова много начините, по които можеш
да кажеш на някого, че го обичаш. Еднакви са, но чувството зад тях е различно и именно то
ги превръща в нови думи, даже с друго звучене и интонация на гласа.
А и самият ти се променяш с годините и чувството, което изпитваш всеки път, когато обичаш
е различно. Но не, защото обичаш различен човек, и не защото обичаш по-малко или повече,
а защото самият ти си се променил. Едно е да обичаш звезда на 15 друго е на 50.
Никога не съм мислела за теб като звезда. Ти просто стигна толкова дълбоко в мен, докъдето
никой не е стигал. Но най-важното е, че след една година те обичам повече, много повече
от началото. Всеки път слушам песните ти като за първи път. И всеки звук от тях ме карат
да плача.... да плача от любов и възхищение. Това е моята музика! Гласът ти е моят глас!
И НИКОГА НЯМА ДА ИМА ДРУГ!
Ти си нежност, мъжественост и доброта...
Ти си взрив и умиротворение...
Огъня си. И водата, с която изстудяваш изгореното....
МОЯТА МЪДРОСТ СИ. СВЕТЛИНАТА МИ СИ.
ДУШАТА ТИ ОБИЧАМ, ДУШАТА ТИ.....

Хей?! Дойде ли?
Усмихвам се...
- Ти си моето, малко момиченце....
Затварям очи. В теб се сгушвам и мога да остана така вечно.
Никога няма да се наситя на аромата ти. На прегръдките ти...
Усмихваш се... Хе-хе-хе, колко ужасно красива е усмивката ти..
Стърже в мен в стомаха ми....
- Памогни ми да вярвам, моля те! Да не се отказвам, въпреки че изобщо не виждам
начин, моля те, моля те, моля те!
- Ще направя това за теб. Обещавам ти. Бъди сигурна и не се съмнявай.
И помни, искам да бъдеш в червена рокля на откриването.
Баща ми знае за теб. Ще го видиш. А сега не плачи повече, чу ли...
- Искам да те прегърна... само да те прегърна... да те вдишам...
Заслужавам ли те, заслужавам ли те.......................................
- Дойдох при теб, за да ти помогна, да те направя силна.
А ти направи силен мен. Това достатъчно ли е?
Сега излез оттук и се опитай да се забавляваш. Не искам да плачеш за мен.
Искам да си щастлива. Чу ли? Заради мен, А-ко.
- Мога ли да обичам? Мога ли? Кажи ми.
- Все още не, защото живееш в аквариум. Но съм сигурен, че вече знаеш
какво е и какво трябва да бъде любовта.
- Любовта това си ти, Единствен мой.
- Любовта е в теб, любимата ми.