В Черни Облаци се сгушвам,
по-лека даже от перце съм.
Стъпки хорски вече не чувам.

 
 
 

Днес ходих там, Единствен мой!
Боже! Колко те обичам, ако знаеш?!
Ха-хааа!!! Ето те! Откога не те бях виждала, Сърце мое?!

Ти си моето утринно дихание,
подмамил деветстотин бели пеперуди.
Ти си целувките по клепачите ми сутрин

Колко пъти съм казвала на другите това, което аз не правя...
Колко пъти съм казвала, че когато намериш мир и хармония в себе си,
не може никой и нищо да те ядоса, нарани и тн.? Колко пъти... че,

Вчера ходих там, Сърце мое...
А по пътя към теб бях изненадващо щастлива...
Бях насъбрала много сълзи и исках да дойда при теб и

не те чувствам..............
предадох се на болката...........
не упях да избягам този път............

повече от себе си те обичам
повече от нуждите си те обичам
повече от целият свят те обичам

 
Очите ти са моят път....
Кога ще бъда свободна, за да мога да тръгна по него, кога?

Само теб мога да обичам правилно.
Все повече го осъзнавам.
Само ти събуждаш нежността ми.

Върнах се, Сърце мое...
Ти ме посрещна още по пътя към летището.
Извиках щом видях двете ти бадемчета в небето.

хайде да си лягаме, любов моя...
стига си пял, стига, стига, стига!
сълзите ми се разливат....